Принцеса с часовников механизъм

великото изобретение на Мортмейн — неудържима, безмилостна армия,

която да избие ловците на сенки.

Софи първа бе открила тази стая. Беше изпищяла и останалите се бяха

втурнали, за да видят какво има. Бяха я заварили да стои разтреперана

насред купищата неподвижни същества с часовников механизъм. Едно от

тях лежеше пред нея — беше отсякла краката му с един замах на оръжието

си и то беше рухнало като марионетка, чиито конци някой беше прерязал.

Другите не бяха помръднали, нито се бяха събудили, въпреки участта на

своя събрат, което беше насърчило ловците на сенки да пристъпят между

тях.

Коленичил до безжизнената обвивка на един от все така

неподвижните автоматони, Хенри беше срязал униформата му, отворил бе

металните му гърди и сега разглеждаше какво има вътре. Мълчаливите

братя, Шарлот, Софи и Бриджет стояха около него. Гидеон и Гейбриъл

също се бяха върнали, без да открият нищо. Единствено Магнус и Сирил

все още ги нямаше. Сесили не можеше да потисне нарастващата си тревога

— не заради присъствието на автоматоните, а заради отсъствието на брат

й. Досега никой не го беше намерил. Ами ако не го намираха, защото не

беше тук? На глас обаче не каза нищо. Беше си обещала, че като ловец на

сенки няма да се паникьосва, нито да пищи, каквото и да се случи.

— Я виж ти... — промърмори Хенри. В гърдите на създанието с

часовников механизъм имаше цял куп жици и нещо, което на Сесили й

приличаше на метална кутия като табакера. От външната страна на

кутията беше гравирана змия, поглъщаща опашката си.

— Уроборос. Символът за удържане на демонична енергия.

— Като върху Пиксиса — кимна Шарлот.

— Който Мортмейн открадна от нас — потвърди Хенри. — Тревожех

се, че възнамерява да опита точно това.

— Че възнамерява да опита какво? — обади се Гейбриъл. Лицето му

беше зачервено, зелените му очи светеха. Браво на момчето, помисли си

Сесили, задето винаги питаше точно това, което искаше да узнае.

— Да вдъхне живот на автоматоните — разсеяно обясни Хенри,

докато посягаше към кутията. — Да ги надари с разум, дори със собствена

воля...

Така и не довърши, защото в този миг пръстите му докоснаха кутията

и тя изведнъж лумна. Лъчи, досущ като сиянието на магическа светлина,

се изляха от нея и преминаха през символа уроборос. Хенри отскочи назад

с вик, ала беше твърде късно. Създанието седна със светкавична бързина

и го сграбчи. Шарлот изпищя и се хвърли напред, но не можа да стигне

навреме — автоматонът, с гротескно зейнал гръден кош, улови Хенри под

мишниците и преви тялото му като вейка.

Разнесе се ужасяващо пращене и Хенри увисна безжизнено.

Автоматонът го захвърли настрани и като се обърна, зашлеви Шарлот

през лицето. Тя се свлече до тялото на съпруга си, а създанието с

часовников механизъм пристъпи напред и сграбчи брат Мика.

Мълчаливият брат стовари жезъла си върху ръката на автоматона, ала

съществото сякаш дори не забеляза. С механично буботене, наподобяващо

смях, то се пресегна и изтръгна гръкляна на Мълчаливия брат.

Кръв плисна в стаята и Сесили направи точно онова, което си беше

обещала, че няма да прави — изпищя.

21

Горящо злато

Донесете ми моя лък от горящо злато,

донесете ми моите стрели на желание,

донесете ми моето копие: разтворете се, о, небеса!

Донесете ми моята огнена колесница!

Уилям Блейк, „Йерусалим"

При обучението на Теса в Института никой никога не й бе обърнал

внимание на това колко трудно бе да тичаш, когато от кръста ти виси

оръжие. При всяка стъпка камата се удряше в крака й, а връхчето

драскаше кожата й. Знаеше, че острието би трябвало да е в ножница — и

докато висеше на колана на Уил навярно беше прибрано както трябва —

ала сега вече беше късно. Уил и Магнус тичаха пред нея по каменистите

коридори в недрата на Кадер Идрис, а тя правеше всичко по силите си, за

да не изостава.

Магьосникът беше начело, понеже явно най-добре знаеше къде

отиват. Теса не беше правила и крачка в плетеницата от коридори, без да е

със завързани очи, а Уил си призна, че не помни почти нищо от самотното

си пътуване предишната нощ.

Тунелите се стесняваха и разширяваха произволно, докато тримата се

придвижваха през лабиринта, сякаш без никаква логика или замисъл.

Най-сетне, когато навлязоха в един по-широк тунел, чуха нещо — далечен

писък на ужас.

Магнус видимо се напрегна, а Уил рязко вдигна глава.

— Сесили... — отрони той и се втурна напред с удвоена скорост, така че

магьосникът и Теса едва успяваха да го настигат.

Профучаваха покрай странни зали: една, чиято врата като че ли беше

оплискана с кръв; друга, в която Теса разпозна стаята с бюрото, където

Мортмейн я беше принудил да се превъплъти; както и една, където

масивна решетка от метал и мед се извиваше от невидим вятър. Докато

бързаха напред, виковете и звукът от битка се усилваха, докато най-сетне

те нахлуха в просторна кръгла зала.

Която бе пълна с автоматони. Редици автоматони, толкова

многобройни, колкото онези, които се бяха изсипали в селото през онази