Принцеса с часовников механизъм

да се облече, след което бе грабнала книгата и се бе втурнала на долния

етаж. Беше хванала Уил тъкмо когато излизаше от стаята си, с все още

влажна коса, и се бе хвърлила на врата му. Вкопчила се бе в реверите му и

го бе притеглила към себе си, заравяйки лице в гърдите му. Книгата бе

тупнала на пода между тях, когато той бе посегнал да я прегърне,

приглаждайки косата й, докато шепнеше меко:

— Теса, какво има, какво не е наред? Не ти ли хареса...

— Никой никога не ми е писал нещо толкова красиво — каза тя,

притиснала лице в гърдите му, усещайки ритъма на сърцето му, тих и

равномерен под ризата и сакото. — Никога.

— Написах го веднага, след като разбрах, че проклятието не е

истинско — отвърна младият мъж. — Възнамерявах да ти го дам тогава,

но... — Пръстите му, които все още милваха косата й, се напрегнаха. —

Когато открих, че си сгодена за Джем, го прибрах. Не знаех кога бих могъл,

кога бих имал право да ти го дам. И вчера, когато ми каза да бъда себе си,

събрах достатъчно надежда, за да извадя тези някогашни мечти, да ги

отърся от прахта и да ти ги поднеса.

Този ден двамата отидоха в парка, макар времето да беше твърде

студено. Езерото Серпентайн грееше под зимното слънце и Уил й показа

мястото, където той и Джем бяха хранили патиците с пай с патешко месо.

Това бе първият път, в който Теса го видя да се усмихва, докато говори за

Джем.

Знаеше, че не би могла да замени неговия парабатай в живота му.

Никой не би могъл. Ала постепенно празните места в сърцето му се

запълваха. Това, че Сесили беше край него, му носеше истинска радост.

Теса го виждаше, когато двамата седяха заедно пред камината и си

приказваха тихичко на уелски, а очите му грееха. Дори бе започнал да

харесва братята Лайтууд и сега те бяха негови приятели, макар че никой

не би могъл да му бъде толкова близък, колкото Джем. И разбира се,

обичта на Шарлот и Хенри бе все така силна, както винаги. Раната никога

нямаше да зарасне, знаеше Теса, нито нейната, нито тази на Уил. Ала

докато времето застудяваше, а любимият й се усмихваше все по-често и се

хранеше все по-редовно, очите му започнаха да губят измъчения си вид и

тя си отдъхна, спокойна, че раната не е смъртоносна.

— Хм... — въздъхна той сега, полюшвайки се леко на пети, докато

оглеждаше балната зала. — Може и да си права. Май именно около Коледа

се сдобих с татуировката си на уелския дракон.

При тези думи Теса трябваше да положи немалко усилие, за да не се

изчерви.

— Как точно се случи?

Уил махна нехайно с ръка.

— Бях пиян...

— Глупости. Никога не си бил наистина пиян.

— Напротив... за да се научи как да се преструва на пиян, човек трябва

да се напие поне веднъж, за да има отправна точка. Шестопръстият

Найджъл здравата се беше заел с греяния сайдер...

— Не ми казвай, че Найджъл Шестопръстия наистина съществува!

— Разбира се, че съществува... — започна Уил с усмивка, която бързо

помръкна. Погледът му беше насочен някъде покрай Теса и когато се

обърна, за да го проследи, тя видя, че високият русокос мъж, с когото

Шарлот разговаряше по-рано, си пробиваше път през тълпата към тях.

Той наближаваше четирийсетте, имаше набито телосложение,

разрошена, русолява коса и сини очи. Кожата му, бездруго загоряла от

слънцето, изглеждаше още по-тъмна на фона на бялата колосана риза, а по

линията на челюстта му минаваше белег. У него имаше нещо познато,

нещо, което се опитваше да пробуди някакъв спомен у Теса.

Мъжът спря пред тях и очите му се насочиха към Уил. Синият им цвят

беше по-блед от тези на Уил, почти като цвета на метличини. Кожата

около тях беше почерняла от слънцето и осеяна с мрежа от ситни

бръчици.

— Ти ли си Уилям Херондейл?

Уил кимна безмълвно.

— Аз съм Елиас Карстерс — каза мъжът. — Джем Карстерс беше мой

племенник.

Младежът пребледня, а Теса най-сетне разбра защо мъжът й се беше

сторил познат — имаше нещо в него, в стойката му и във формата на

ръцете му, което й напомняше на Джем.

— Да, това е Уил Херондейл — заяви тя, тъй като любимият й явно не

беше в състояние да говори. — А аз съм Тереза Грей.

— Момичето, което умее да се превъплъщава — рече мъжът... Елиас,

напомни си Теса; ловците на сенки си говореха на малки имена. — Била си

сгодена за Джеймс, преди да стане Мълчалив брат.

— Така е — тихичко отвърна Теса. — Много го обичам.

Той я погледна... не враждебно или предизвикателно, просто

любопитно, а после се обърна към Уил.

— Ти си бил неговият парабатай?

Младият мъж най-сетне си възвърна гласа.

— Все още съм — заяви той и стисна решително челюст.

— Джеймс говореше за теб — каза Елиас. — След като си тръгнах от

Китай, когато се върнах в Идрис, го попитах дали иска да дойде да живее с

мен. Бяхме го отпратили от Шанхай, тъй като не смятахме, че е безопасно

за него, докато кохортите на демона Янлуо върлуваха там. Ала когато го

поканих да дойде при мен в Идрис, той ми отказа. Помолих го да размисли.

Казах му, че аз съм неговото семейство, неговата плът и кръв. Той обаче

ми отвърна, че не можел да изостави своя парабатай и че има неща, които

са по-важни от кръвта. — Светлосините очи на Елиас гледаха право в

младежа. — Донесох ти подарък, Уил Херондейл. Нещо, което