Принцеса с часовников механизъм

Любимата му знаеше, че цяла нощ не е мигнал. Мисълта, че след цялото

това време отново ще види родителите си, го плашеше толкова, колкото

го и радваше. Самата Теса прекрасно познаваше тази смесица от надежда и

страх, неизмеримо по-лоша от всяко от двете чувства поотделно.

— Порталът е напълно готов — каза Хенри. — И не забравяйте, че

след един час ще го отворя отново, за да може да се върнете.

— И разберете, че го правим само този път — тревожно напомни

Шарлот. — Макар и да съм консул, не мога да ви позволявам да

посещавате мунданското си семейство...

— Нито дори за Коледа? — попита Сесили с широко отворени печални

очи.

Госпожа Брануел видимо омекна.

— Е, може би за Коледа...

— И рождените дни — обади се Теса. — Рождените дни са специални.

Шарлот закри лицето си с ръце.

— О, в името на Ангела!

Хенри се разсмя и махна с ръка към Портала.

— Тръгвайте.

Сесили мина първа, изчезвайки през магическата врата, сякаш беше

прекрачила през водопад. Гейбриъл я последва, а след него — Уил и Теса,

хванати здраво за ръце. Теса се съсредоточи върху топлината на дланта

му, върху ритъма на пулса му под кожата, докато студът и мракът ги

обгърнаха, завихряйки ги в продължение на няколко стремглави, сякаш

извадени от времето мигове. Зад клепачите им изригна светлина и ето че

тя излезе от тъмнината, като примигваше и се препъваше. Уил я придърпа

към себе си, задържайки я да не падне.

Намираха се на широката, криволичеща алея пред имението

Рейвънскар. Тя бе виждала мястото само отгоре, когато тримата с Джем и

Уил бяха посетили Йоркшир заедно, без да си дават сметка, че в него

живеят родителите на Уил. Помнеше, че имението се намира в центъра на

дълбока падина, заобиколено от полегати хълмове, обрасли с прещип и

пирен... които сега бяха покрити с тънка пелена от сняг. Тогава дърветата

бяха зелени, ала сега клоните им бяха голи, а от покрива, застлан с

тъмносиви плочи, висяха бляскави ледени шушулки.

В средата на тъмната дъбова врата имаше тежко месингово чукало.

Уил погледна сестра си, която му кимна едва забележимо, а после изпъна

рамене и посегна към чукалото. Грохотът, който последва, сякаш огласи

цялата долина и младежът изруга под нос.

Теса го докосна лекичко по китката.

— Бъди смел. Все пак не е патица, нали така?

С тъмна коса, която му влизаше в очите, той се обърна, за да й се

усмихне, и в същия миг вратата се отвори, разкривайки спретнато

облечена прислужница с черна рокля и бяла шапчица. Тя хвърли един

поглед към групичката пред вратата и се ококори.

— Госпожице Сесили — ахна тя, а после очите й се спряха върху Уил.

Тя захлупи устата си с ръка, обърна се и се втурна във вътрешността на

къщата.

— О, боже — каза Теса.

— Имам такъв ефект върху жените — подхвърли Уил. — Вероятно

трябваше да те предупредя, преди да се съгласиш да се омъжиш за мен.

— Все още мога да размисля — сладко-сладко рече годеницата му.

— Да не си посмяла... — започна той с тих смях, а после на вратата

изведнъж се появиха хора — висок, широкоплещест мъж със светлосини

очи и буйна руса коса, прошарена със сребристи нишки. Зад него стоеше

жена: стройна и поразително красива, с мастиленочерната коса на Уил и

Сесили и тъмносини очи с цвят на теменужки. В мига, в който зърна Уил,

тя извика и ръцете й подскочиха, като бели птици, подплашени от

внезапен порив на вятъра.

Теса пусна ръката на годеника си, който сякаш се беше вцепенил, като

лисица, настигната от хрътки.

— Върви — меко го побутна тя и той пристъпи напред.

В същия миг майка му вече го прегръщаше, мълвейки:

— Знаех, че ще се върнеш. Знаех го.

Последва порой от думи на уелски, от които Теса разбра единствено

името на Уил. Баща им беше поразен, но се усмихваше, протегнал ръце

към Сесили, която се хвърли в прегръдките му с такава охота, с каквато

бъдещата госпожа Херондейл не я бе виждала да прави нищо друго.

През следващите няколко мига Теса и Гейбриъл стояха неловко на

прага, без да се поглеждат съвсем, но и без да знаят накъде другаде да

обърнат очи. Най-сетне Уил се откъсна от майка си и я потупа нежно по

рамото. Тя се засмя, макар очите й да бяха пълни със сълзи и подхвърли на

уелски нещо, което Теса силно подозираше, че е коментар как сега той е

по-висок от нея.

— Малката ми майчица — отвърна Уил, потвърждавайки

предположението на Теса, а после се обърна, в същия миг, в който

погледът на по-възрастната жена падна първо върху Теса, а после върху

Гейбриъл и очите й се разшириха.

— Мамо, татко, това е Тереза Грей. Сгодени сме и идната година

възнамеряваме да се оженим.

Майката на Уил ахна — макар че, за облекчение на Теса, звукът бе по-

скоро изненадан, отколкото нещо друго — а баща му начаса погледна към

Гейбриъл, а после към Сесили, присвивайки очи.

— А кой е този джентълмен?

Усмивката на Уил стана още по-широка.

— А, той ли? Това е... приятелят на Сесили, господин Гейбриъл

Лайтуърм.

Гейбриъл, който тъкмо протягаше ръка, за да се здрависа с господин

Херондейл, застина ужасено.

— Лайтууд — едва не се задави той. — Гейбриъл Лайтууд.

— Уил! — Сесили се откъсна от прегръдката на баща си и изгледа брат

си свирепо.

Той се обърна към Теса с грейнали сини очи и тя отвори уста, за да му