Принцеса с часовников механизъм

Децата им бяха говорили с топлота за това как бе обичал майка им,

неизменно и страстно, как никога не бе имал очи за никоя друга и как

родителите им бяха дали пример за любовта, която самите те се надяваха

да открият в живота си. Говориха и за обичта му към книгите и как я бе

предал и на тях, как ги бе научил да уважават печатното слово и да ценят

историите, които то разказваше. Споменаха и как все още ругаеше на

уелски, когато изпуснеше нещо, макар иначе рядко да използваше родния

си език, както и това, че макар прозата му да беше отлична, поезията му

открай време си беше ужасна, което обаче никога не го бе спирало да я

рецитира. Когато Уил се беше оттеглил от дейност, беше написал няколко

тома история на ловците на сенки, които се радваха на добро име.

Най-големият им син, Джеймс, беше говорил през смях за

неотслабващия му страх от патици и постоянната му борба да ги държи

настрани от езерцето в имението им в Йоркшир.

Внуците им му бяха напомнили за песента за демонската шарка, на

която ги беше научил — когато бяха прекалено малки, както Теса смяташе

открай време — и която те бяха запомнили наизуст. Бяха я изпели заедно

и фалшиво, скандализирайки Софи.

Със стичащи се по лицето сълзи, Сесили бе разказала за прекрасната

реч, която бе произнесъл на сватбата й с Гейбриъл и как след като

надълго и нашироко беше възхвалявал качествата на младоженеца, бе

завършил с думите: „Мили боже, мислех, че тя се омъжва за Гидеон.

Вземам си думите назад“, като по този начин бе подразнил не само Сесили

и Гейбриъл, но и Софи. Макар и твърде уморен, за да се засмее, Уил се бе

усмихнал на сестра си при спомена и бе стиснал ръката й.

Всички се бяха посмели на навика му да води Теса на романтични

„ваканции" по най-различни места от готически романи, включително и

едно отвратително тресавище, където някой беше умрял, ветровит замък,

обитаван от призрак, и разбира се, площада в Париж, където си бе наумил,

че е бил гилотиниран Сидни Картън, и където бе изкарал акъла на

минувачите, крещейки на френски: „Виждам кръвта върху паважа!".

В края на деня, когато небето бе започнало да потъмнява, семейството

се бе събрало около леглото му и всички го бяха целунали един по един,

след което се бяха разотишли, докато Теса и Уил не бяха останали сами. Тя

бе легнала до него, пъхнала бе ръка под главата му и облягайки се на

гърдите му, се бе заслушала в постепенно отслабващия ритъм на сърцето

му. Шепотът им беше изпълнил сенките, докато те си разказваха истории,

които бяха известни единствено на тях двамата. За момичето, което бе

цапардосало с каната за вода момчето, дошло да го спаси, и за момчето,

което се влюбило в момичето в този миг. За бална зала и балкон, и луна,

плаваща по небето като кораб. За пърхащите крила на ангел с часовников

механизъм. За светена вода и кръв.

Малко преди полунощ вратата се бе отворила и Джем бе влязъл в

стаята. Теса предполагаше, че дотогава вече би трябвало да мисли за него

като за брат Закарая, но нито тя, нито Уил някога го бяха наричали така.

Беше се появил като сянка в белите си одежди и Теса си бе поела дълбоко

дъх, защото знаеше, че именно това бе очаквал Уил и че часът беше

ударил.

Джем не бе отишъл направо при него. Вместо това прекоси стаята и

отиде при кутията от палисандрово дърво, която почиваше върху скрина.

Те бяха запазили цигулката му, както Уил беше обещал. Грижеха се да е

винаги чиста и добре поддържана и сега кутията не изскърца, когато

Джем повдигна капака й и извади инструмента. Двамата го гледаха как

натърква лъка с колофона с все така тънките си пръсти, а после бледите

му китки изчезнаха под още по-бледата материя на пергаментовите

одежди на Братята.

Той закрепи цигулката на рамото си и вдигна лъка. А после засвири.

Zhi yin. Някога Джем й бе казал, че означавало „разбиращ музиката", но

се използвало, за да опише и връзка, по-силна от обикновено приятелство.

Джем свиреше и в музиката му се съдържаха годините от живота на Уил,

така както ги беше видял. Свиреше за две малки момчета в една

тренировъчна зала, които се учеха как да хвърлят ножове, а после за

ритуала за парабатай — за огъня и клетвите, и изгарящите руни. Свиреше

за двама млади мъже, които тичаха из улиците на Лондон, а после спряха и

като се подпряха на една стена, избухнаха в смях. Свири за деня в

библиотеката, когато той и Уил се бяха шегували с Теса за патиците, свири

и за влака до Йоркшир, когато Джем бе казал, че парабатаите се обичали

така, както обичали собствената си душа. Свири за тази любов и за

любовта им към Теса и нейната — към тях, свири и за Уил, който казваше:

„В твоите очи откривах благословия". Свири за твърде редките случаи, в

които ги беше виждал, след като се присъедини към Братята — кратките

срещи в Института; онзи път, когато Уил беше ухапан от демон шакс и

едва не бе умрял, и той бе дошъл от Града на тишината и бе прекарал

цялата нощ до него, рискувайки да бъде разкрит и наказан. Свири за

раждането на първия им син и за защитната церемония, състояла се в