Принцеса с часовников механизъм

промълви Теса, а в очите й имаше тъга. — Не допускай заблуждението да

повярваш, че не те обича, само защото се преструва, че не го е грижа,

Сесили. Ако трябва, изправи се срещу него, но не прави грешката да се

отвърнеш от него, защото вярваш, че е изгубена кауза. Защото сториш ли

го, ще съжаляваш.

До: Членовете на Съвета

От: Консул Джосая Уейланд

Извинете забавянето на отговора ми, господа. Исках да съм сигурен, че

не ви давам мнението си прибързано и необмислено, а че то е плод на

сериозно, търпеливо и добре обосновано размишление.

Боя се, че не мога да подкрепя препоръката ви за Шарлот Брануел като

моя приемница. Макар да притежава добро сърце, тя е, общо взето,

прекалено лекомислена, емоционална, страстна и непокорна, за да стане

добър консул. Както знаем, нежният пол има своите слабости, на които

мъжете не стават жертва, и за съжаление, тя ги притежава до една.

Настойчиво ви моля да обсъдите друга кандидатура —тази на племенника

ми, Джордж Пенхалоу, който през този ноември ще навърши двайсет и пет

години, който е отличен ловец на сенки и порядъчен млад мъж. Вярвам, че,

той притежава моралната твърдост и сила на характера, необходими, за

да предвожда ловците на сенки в следващото десетилетие.

В името на Разиел,

Консул Джосая Уейланд

4

Трезв и обзет от страст

...а кой може тъй трезв да е,

ако от страст обзет е*

Шекспир, „Троил и Кресида"

* Превод Валери Петров. — Бел. прев.

— Мислех, че най-малкото ще напишеш песен за това — каза Джем.

Уил го погледна любопитно. Въпреки че сам го беше повикал, Джем

като че ли не беше в особено общително настроение. Седеше смълчан в

единия край на леглото си, облечен в чисти панталони и риза, макар че тя

му беше широка и в нея изглеждаше още по-слаб. Около ключицата му,

като някаква зловеща огърлица, все още личаха петънца засъхнала кръв.

— Песен за какво?

Устните на приятеля му потръпнаха.

— Победата ни над червея. След всичките ти шеги...

— През последните няколко часа изобщо не ми беше до шеги — заяви

Уил, поглеждайки за миг към окървавените кърпи върху нощното шкафче

и купата, пълна до половината с розова течност.

— Стига си се тръшкал, Уил. Всички се суетят около мен и вече не

издържам. Поисках да повикат теб... защото знаех, че ти няма да го

правиш. Ти ме караш да се смея.

Уил вдигна ръце във въздуха.

— Е, добре тогава. Как ти се струва това?

Ура, напразно вече не се трепя, та да разберете,

че демонската шарка изкривява умовете.

И тъй, макар и да изпитвам жалост,

теша се, че на червея смъртта не бе нахалост,

защото в този случай вече,

че съм прав не можете да отречете.

Джем избухна в смях.

— Е, това беше ужасно.

— Импровизирах!

— Уил, да си чувал за ритъм...

Без никакво предупреждение, смехът на Джем премина в кашлица.

Уил се втурна напред в мига, в който той се преви. Слабите му рамене се

тресяха, кръв оплиска бялата покривка на леглото.

— Джем...

С една ръка момчето посочи кутията на нощното си шкафче. Уил

посегна към нея. Изящно нарисуваната жена върху капака й, която

изливаше вода от една ваза, му беше до болка позната. Той я

ненавиждаше.

Отвори кутията... и се вцепени. Подобният на пудра захар прашец едва

покриваше дървеното дъно. Може би вътре бе имало повече преди

Мълчаливите братя да се погрижат за Джем, това Уил нямаше как да знае.

Ала бе наясно, че би трябвало да е останало много повече.

— Джем — задавено попита той, — как така това е всичко? —

Приятелят му бе престанал да кашля. По устните му имаше кръв и пред

очите на Уил, който бе прекалено потресен, за да помръдне, той вдигна

ръка и избърса алената течност с ръкава си. Ленът начаса почервеня.

Джем изглеждаше трескав, бледата му кожа бе пламнала, макар че по

нищо друго не личеше да е обзет от възбуда.

— Уил... — меко каза той.

— Преди два месеца — започна Уил и като усети, че повишава глас, си