Принцеса с часовников механизъм

В този миг на вратата се почука. Сесили посегна към книгата, която бе

оставила на бюрото, отвори я, сякаш четеше, и каза:

— Влез.

Вратата се отвори и Теса се показа колебливо на прага. Вече не носеше

съсипаните булчински одежди, а обикновена рокля от син муселин. Двете

украшения проблясваха около шията й — ангелът с часовников

механизъм и нефритеният медальон, който бе сватбен подарък от Джем.

Сесили я погледна любопитно. Въпреки че отношенията между тях

бяха дружелюбни, двете момичета не бяха особено близки. У Теса имаше

някаква предпазливост и макар да подозираше каква бе причината за

това, Сесили не можеше да го докаже. На всичкото отгоре, госпожица Грей

притежаваше и някакво особено, почти магическо излъчване. Сесили

знаеше, че тя е в състояние да се превъплътява, като приема външния вид

на всяко същество, и просто не можеше да се отърве от усещането, че това

е неестествено. Как би могъл да познаваш истинското лице на някого,

който може да го измени с лекотата, с която другите сменяха дрехите си?

— Да? — каза тя. — Госпожице Грей?

— Моля те, наричай ме Теса — отвърна другото момиче, затваряйки

вратата след себе си. Не за първи път молеше сестрата на Уил да й говори

на малко име, ала навикът и опърничавостта пречеха на Сесили да го

стори. — Дойдох да видя дали си добре и дали не се нуждаеш от нещо.

— А! — Сесили почувства как я жегна мимолетно разочарование. —

Съвсем добре съм.

Теса направи малка крачка напред.

— Това „Големите надежди" ли са?

— Да.

Сесили не й обясни, че бе видяла Уил да чете тази книга и я бе взела,

за да се опита да разбере поне малко начина на мислене на брат си. До

момента беше безнадеждно объркана. Пип беше прекалено угнетяващ, а

Естела беше толкова ужасна, че на Сесили й се искаше да я разтърси.

— Естела — меко каза Теса, — До последния ми час, вие ще бъдете

част от моето същество, част от малкото добро и от злото в него.

* Превод Невяна Розева. — Бел. прев.

— Значи и ти, като Уил, помниш наизуст пасажи от книгите? Или този

ти е от любимите?

— Не съм надарена с неговата памет — каза Теса, пристъпвайки още

мъничко навътре. — Нито пък с руната му мнемозина. Но наистина

обичам тази книга. — Сивите й очи обходиха изпитателно лицето на

другото момиче. — Защо все още си в бойно облекло?

— Мислех да се кача в тренировъчната зала — отвърна Сесили. —

Открих, че там мисля добре, пък и никой не го е грижа какво правя.

— Още тренировки? Сесили, та ти току-що участва в битка! —

възкликна Теса. — Знам, че понякога е необходимо повече от едно

поставяне на руни, за да се излекува човек напълно... Преди отново да

започнеш да тренираш, трябва да изпратя някого при теб — Шарлот или...

— Или Уил? — сопна се тя. — Ако някой от тях го беше грижа, вече

щеше да е дошъл.

Теса спря до леглото.

— Не мислиш наистина, че брат ти не се интересува от теб.

— Е, не е тук, нали?

— Той ме изпрати — каза Теса, — защото е при Джем.

Сякаш това обясняваше всичко. Всъщност, предположи Сесили, в

някои отношения наистина беше така. Знаеше, че Уил и Джем са много

добри приятели, но имаше и още нещо. Беше чела в Кодекса за

парабатаите и знаеше, че подобна връзка не съществува между мунданите

и че е по-силна дори от кръвната връзка между братя.

— Джем е неговият парабатай — продължи Теса. — Уил е дал клетва

да бъде до него в мигове като този.

— Щеше да бъде до него, независимо дали е дал клетва, или не. Би бил

до всеки от вас. Ала дори не мина да провери дали не се нуждая от още

едно иратце.

— Сеси... — започна Теса. — Проклятието на Уил...

— Не беше истинско проклятие!

— Знаеш ли — замислено каза Теса, — по един особен начин, е било

истинско. Вярвал е, че никой не може да го обича и че ако го допусне, това

ще струва живота на обикналия го. Ето защо ви е напуснал. Тръгнал си е,

за да бъдеш в безопасност, а ето че сега си тук... което за него е пълната

противоположност на това да си в безопасност. Не е в състояние да дойде

и да погледне раните ти, защото в неговите очи той е причината да ги

получиш.

— Сама го избрах. Да бъда ловец на сенки. И то не само защото исках

да бъда с брат си.

— Знам — увери я Теса. — Но също така бях край Уил, докато

бълнуваше, отровен с демонска кръв и давещ се със светена вода, и знам

чие име викаше. Твоето.

Сесили вдигна учудено очи.

— Той ме е викал?

— О, да. — Бегла усмивка докосна устните на Теса. — Разбира се,

отказа да ми каже коя си, когато го попитах, и това едва не ме подлуди... —

Тя не довърши и извърна поглед.

— Защо?

— Любопитство — сви рамене Теса, макар че бузите й бяха

поруменели. — Това е най-големият ми недостатък. Знам, че при Уил

всичко е наопаки и надолу с главата, но фактът, че не е тук, за мен е още

едно доказателство за това колко си му скъпа. Свикнал е да отблъсква

всички, които обича, и колкото по-силно те обича, толкова по-яростно ще

се опитва да не го показва.

— Но нали няма никакво проклятие...

— Трудно е да се освободиш от навици, създавани с години —