Принцеса с часовников механизъм

Простете, че ви безпокоя в това несъмнено тежко за домакинството

ви време. Бях опечален, макар и — признавам си — не особено изненадан, да

науча за сериозното състояние на господин Карстерс.

Вярвам знаете, че съм щастливият притежател на солидно — смея

да кажа дори изключително — количество от лекарството, от което

господин Карстерс се нуждае, за да поддържа доброто си физическо

състояние. По този начин се оказваме в крайно интересна ситуация, от

която аз искрено искам да излезем по начин, благоприятен и за двете

страни. На драго сърце бих направил размяна: ако сте съгласна да

предадете госпожица Грей на моите грижи, аз на свой ред ще ви отпусна

голямо количество от запасите си от уин фен.

Изпращам ви доказателство за добрата си воля. Моля да ме

уведомите за решението си като ми пишете. Ако правилната поредица

цифри, напечатани в края на това писмо, бъдат предадени на моя

автоматон, аз със сигурност ще получа отговора ви.

Искрено ваш,

Аксел Мортмейн

— Това е всичко — рече Шарлот и като сгъна листа, го сложи върху

подноса. — Има инструкции как да повикаме автоматона, на който иска да

предадем отговора си, както и цифрите, които спомена, но те с нищо не

издават местонахождението му.

Последва шокирано мълчание. Сесили, която се беше настанила в

неголямо кресло на цветя, погледна към Уил и видя как той извърна

бързо глава, сякаш за да скрие изражението си. Джем пребледня и лицето

му придоби цвета на стара пепел, а Теса... тя седеше съвършено

неподвижно, а светлината на пламъците хвърляше сенки по лицето й.

— Мортмейн иска мен — заяви девойката най-сетне, нарушавайки

мълчанието. — В замяна на уин фена за Джем.

— Това е нелепо — избухна годеникът й. — Немислимо. Писмото

трябва да бъде предадено на Клейва, в случай че те успеят да открият

нещо за местонахождението му, но това е всичко.

— Няма да открият къде се намира той — обади се тихо Уил. —

Магистърът неведнъж е доказвал, че е прекалено умен.

— Тук не става въпрос за ум — възрази Джем. — Това е най-долно

изнудване...

— Не твърдя, че не е така — съгласи се Уил. — Казвам само, че трябва

да приемем пакета като благословия, още мъничко уин фен, който ще ти

помогне, и да забравим за останалото.

— В писмото на Мортмейн става дума за мен — напомни им Теса,

прекъсвайки ги. — Решението би трябвало да е мое. — Тя се обърна към

Шарлот. — Ще отида.

За втори път се възцари мъртвешка тишина. Ръководителката на

Института пребледня като платно. Сесили усети, че ръцете, които беше

сплела в скута си, са хлъзгави от пот. Братята Лайтууд като че ли се

чувстваха болезнено неловко. Гейбриъл изглеждаше така, сякаш му се

искаше да бъде където и да било другаде, само не и тук. Сесили не ги

винеше. Напрежението между Уил, Джем и Теса беше като буре с барут, на

което му трябваше само клечка кибрит, за да изригне.

— Не — отсече Джем най-накрая и се изправи. — Теса, не може да го

сториш.

Теса също стана.

— Мога. Ти си ми годеник. Не мога да допусна да умреш, ако съм в

състояние да го предотвратя. Мортмейн не възнамерява да ме нарани...

— Не знаем какво възнамерява! Не може да му се има доверие! —

неочаквано каза Уил, а после отпусна глава. Ръцете му стискаха полицата

над камината толкова здраво, че пръстите му бяха побелели. Сесили видя,

че се мъчи да запази мълчание.

— Ако Мортмейн искаше теб, Уил, ти щеше да отидеш. — Теса го

погледна с решителност, която не търпеше възражение. Младежът

потръпна при тези думи.

— Не — заяви годеникът й. — И на него щях да забраня.

Теса се обърна към Джем и за първи път Сесили видя върху лицето й

гняв. — Не можеш да ми забраниш... както не би могъл да забраниш и на

Уил. — Мога. По една много проста причина. Наркотикът не е лек, Теса. Той

само удължава живота ми. Няма да допусна да захвърлиш своя заради

остатъка от моя. Ако отидеш при Мортмейн, ще бъде напразно. Защото аз

няма да взема лекарството.

Уил вдигна глава.

— Джем...

Ала Теса и Джем бяха впили пронизващи погледи един в друг.

— Няма да го сториш — тихо каза девойката. — Няма да ме оскърбиш,

като хвърлиш в лицето ми саможертвата, която съм направила за теб.

Годеникът й прекоси стаята и грабна пакета — както и писмото — от

бюрото на Шарлот.