Принцеса с часовников механизъм

тайничко в гореспоменатата кореспонденция и установихме, че тя

поддържа почти ежедневна връзка с прачичо си Родерик Феърчайлд.

Съдържанието на тези писма, господине, би ви шокирало и

разочаровало. То вече отне голяма част от нашата вяра в нежния пол.

Госпожа Брануел проявява най-коравосърдечно, безчувствено и

неженствено отношение към множеството му болежки. Предлага му да

пие по-малко, за да облекчи подаграта си, изглежда развеселена от

тежката воднянка, която го мъчи, и напълно пренебрегва споменаването

на субстанциите, които се събират в ушите и други отверстия на тялото

му. Признаци за нежната загриженост, която човек би очаквал от една

жена, спрямо роднините й от мъжки пол, както и уважението, което

всяка сравнително млада дама дължи на по-възрастните от нея... такива

просто няма! Госпожа Брануел, боим се, се е опила от властта си. Тя

трябва да бъде спряна, преди да е станало прекалено късно и още много

храбри ловци на сенки да се откажат поради липса на женска грижа.

Искрено ваши,

Гидеон и Гейбриъл Лайтууд

Когато девойката замлъкна, се възцари тишина. Софи сякаш цяла

вечност се взира в листа с широко отворени очи, преди най-сетне да

проговори:

— Кой от вас написа това?

Гидеон се прокашля.

— Аз.

Софи вдигна поглед. Макар и присвити, устните й потръпваха лекичко

и в продължение на един ужасен миг Гидеон си помисли, че тя ще заплаче.

— О, боже! И това е първото ви писмо?

— Не, имаше едно преди него — призна по-малкият брат. — То беше

за шапките на Шарлот.

— За шапките й? — От устните на Софи се откъсна звънък смях и

Гидеон я погледна така, сякаш никога не бе виждал нещо по-прекрасно.

Гейбриъл трябваше да признае, че наистина беше хубава, когато се

смееше, със или без белега. — Консулът ядоса ли се?

— Побесня — увери я Гидеон.

— Ще кажете ли на госпожа Брануел? — настоя да узнае Гейбриъл,

който не можеше да понесе това напрежение нито миг повече.

Софи беше престанала да се смее.

— Няма. Защото не искам да ви изложа пред консула и защото смятам,

че една такава новина би я наранила, без от това да има някаква полза. Да

я шпионира по този начин, ама че ужасен човек! — Очите й хвърляха

искри. — Ако искате да ви помогна в опитите да осуетите кроежите на

консула, на драго сърце ще го сторя. Нека задържа писмото и утре ще се

погрижа то да замине.

Музикалната стая не беше толкова прашна, колкото Теса си я

спомняше. Всъщност изглеждаше така, сякаш наскоро я бяха почистили

основно. Дървените первази и подът направо грееха, също като голямото

пиано в ъгъла. В огнището подскачаха пламъци, обгръщайки застаналия

пред камината Джем в огнен контур. Той се обърна и когато я видя, се

усмихна нервно.

Всичко в стаята излъчваше уют, като картина, нарисувана с водни бои

— светлината на огъня, която сякаш вдъхваше призрачен живот на

музикалните инструменти, покрити с бели чаршафи; тъмният блясък на

пианото; отражението на пламъците в стъклата на прозорците, досущ

като тъмно злато. Теса виждаше и тях с Джем, застанали един срещу друг:

момиче с тъмносиня вечерна рокля и слабичко като вейка момче с рошава

сребриста коса и черно сако, което висеше мъничко по-широко, отколкото

трябва, около крехката му фигура.

Лицето му в сенките беше изтъкано от уязвимост, в извивката на

устните му имаше тревога.

— Не бях сигурен дали ще дойдеш.

Теса пристъпи напред. Искаше й се да го прегърне, но не го стори.

Първо трябваше да каже нещо.

— Разбира се, че дойдох. Джем, толкова много съжалявам. Не мога да

обясня... беше някаква лудост. Не бях в състояние да понеса мисълта, че ти

ще пострадаш заради мен... заради това, че по някакъв начин съм свързана

с Мортмейн.

— Вината не е твоя. Не ти си избрала да е така...

— Не мислех трезво. Уил беше прав — не можем да имаме доверие на

Мортмейн. Дори ако отида при него, няма никаква гаранция, че той ще

удържи на думата си. А и по този начин щях да сложа оръжие в ръцете на

вашия враг. Не знам за какво иска да ме използва, но то не може да бъде за

доброто на ловците на сенки, в това поне сме сигурни. В крайна сметка

може да се окажа онова, което ще навреди на всички ви. — Сълзи пареха