Принцеса с часовников механизъм

хареса ли ти? —повтори след малко и затихващата интонация на въпроса

му говореше, че очаква отрицателен отговор.

Теса вдигна лице, така че да види сълзите й.

— Джем...

Той коленичи пред нея с разкаяно изражение.

— Ni jue de tong man, qin ai de?

— He... не — отвърна Теса, като едновременно плачеше и се смееше. —

Не съм наранена. Нито нещастна. Ни най-малко.

Усмивка се разля по лицето на годеника й и очите му грейнаха от

удоволствие.

— Значи ти е харесало?

— Сякаш видях душата ти отразена в нотите. И тя беше красива. —

Теса се приведе напред и нежно докосна лицето му, гладката кожа над

коравите скули, косата му като перца по опакото на дланта й. — Видях

реки, лодки с формата на цветя, всички цветове на нощното небе.

Джем изпусна шумно дъха си и се отпусна на пода до стола й, сякаш и

последната капчица сила го беше напуснала. Облегна глава на коляното й

и тя започна да го милва по косата, прокарвайки пръсти през меките

кичури.

— И двамата ми родители обичаха музиката — каза той изведнъж. —

Баща ми свиреше на цигулка, а майка ми — на цин*. Аз предпочетох

цигулката, макар че бих могъл да избера и инструмента на майка ми.

Понякога съжалявам, защото в Китай има мелодии, които не могат да

бъдат изсвирени на цигулка; мелодии, които майка ми би искала да науча.

Тя ми разказваше историята на Ю Бо Я, който бил майстор свирач на цин.

Най-добрият му приятел бил дървар на име Джун Дзъ Ци и той му свирел.

Казват, че когато Бо Я свирел песен за вода, приятелят му веднага

разбирал, че мелодията описва буйни води, а когато свирел за планини,

Дзъ Ци можел да види върховете им. А Бо Я му казвал: „То е, защото ти

разбираш музиката ми" . — Джем сведе поглед към ръката си, обвила леко

коляното му. — Хората все още използват израза „ джъ ин" в смисъл на

„близки приятели" или „сродни души", ала истинското му значение е

„разбиращ музика". — Той се пресегна и улови ръката й. — Докато свирех,

виждах онова, което и ти. Ти разбираш музиката ми.

* Най-древният китайски музикален инструмент; наричал се е още

„шъ" — „камък", или „няоциу" — „пееща топка" — Бел. прев.

— Но аз нищо не разбирам от музика, Джем. Не мога да различа

партита от соната...

— Не. — Младежът се обърна и се изправи на колене, подпирайки се

на облегалките на стола й. Сега бяха толкова близо, че Теса можеше да

види, че косата му беше овлажняла от пот на слепоочията и тила, да усети

миризмата на колофон и горена захар. — Не такава музика имах предвид.

Искам да кажа... — Отрони нетърпелива въздишка и като улови ръката й, я

допря до гърдите си, така че тя усети ритмичните удари на сърцето му. —

Всяко сърце има своя собствена мелодия. Ти разбираш тази на моето.

— Какво станало с тях? — прошепна Теса. — С дърваря и музиканта?

Джем се усмихна тъжно.

— Джун Дзъ Ци умрял и Ю Бо Я изсвирил последната си песен над

гроба му. След това строшил своя цин и никога повече не свирил.

Теса усети как горещи сълзи напират под клепачите й, мъчейки се да

се излеят навън.

— Каква ужасна история.

— Така ли мислиш? — Сърцето на Джем прескочи един удар под

пръстите й. — Докато бил жив и двамата били приятели, Ю Бо Я написал

някои от най-прекрасните песни, които познаваме. Дали би могъл да го

стори сам? Сърцата ни се нуждаят от огледало, Теса. Виждаме по-доброто

си „аз" в очите на онези, които ни обичат. Пък и съществува красота, която

единствено мимолетността може да роди. — Той снижи поглед, а после

отново го вдигна и срещна нейния. — Бих ти дал всичко от себе си. Бих ти

дал повече за две седмици, отколкото повечето мъже биха ти дали за цял

живот.

— Няма нищо, което да не си ми дал, нищо, от което да съм

недоволна...

— Ала аз съм — рече той. — Искам да се оженя за теб. Бих те чакал до

края на времето, но...

Но ние не разполагаме с такова.

— Аз нямам семейство — бавно каза Теса, без да откъсва очи от

неговите. — Никакъв настойник. Никой, който би... се засегнал... от една

по-бърза сватба.

Очите на Джем се разшириха мъничко.

— Аз... Наистина ли го мислиш? Не искам да те лиша от времето, което

ти е необходимо, за да се подготвиш.

— Каква подготовка смяташ, че ми е нужна? — попита тя и за миг

мислите й литнаха към Уил и се сети как той бе бръкнал в огъня с голи

ръце, за да спаси лекарството на Джем. Докато го виждаше в ума си, не

можеше да не си спомни деня в гостната, когато й бе казал, че я обича, а

когато си бе тръгнал, бе обвила ръка върху един горещ ръжен, та

парещият допир до кожата й да заличи поне за миг болката в сърцето й.

Уил. Тогава го бе излъгала... ако не с думите, които беше изрекла, то с

това, което се подразбираше от тях. Бе го оставила да вярва, че не го обича.

Тази мисъл и досега й причиняваше болка, но не съжаляваше за

стореното. Нямаше друг начин. Познаваше го достатъчно добре, за да е

наясно, че дори да сложи край на връзката си с Джем, той пак нямаше да

бъде с нея. Никога не би приел любов, купена с цената на щастието на