Принцеса с часовников механизъм

очите й, ала тя ги преглътна с усилие. — Прости ми, Джем. Не бива да

пропиляваме в гняв времето заедно, с което разполагаме. Разбирам защо

постъпи така... аз бих сторила същото за теб.

Докато Теса говореше, очите на годеника й бяха топли и сребристи.

— Zhe shi jie shang, wo shi zui ai ne de — прошепна той.

Тя го разбра. „В целия свят, ти си онова, което обичам най-много."

— Джем...

— Знаеш го, не може да не го знаеш. Никога не бих те оставил да си

тръгнеш от мен, не и за да отидеш там, където те грози опасност, не и

докато все още дишам. — Преди девойката да успее да направи още една

крачка, Джем вдигна ръка. — Почакай. — Наведе се, а когато се изправи,

държеше калъфа на цигулката си и лъка. — Аз... Исках да ти дам нещо.

Сватбен подарък, когато се оженим. Но ми се ще да ти го дам сега, ако ми

позволиш.

— Подарък? — повтори Теса учудено. — След като... Но ние се

скарахме!

Той се усмихна, същата онази прекрасна усмивка, от която лицето му

грейваше и която караше човек да забрави колко слаб и изпит

изглеждаше.

— Жизненоважна част от семейния живот, както разбирам. Ще се

окаже добра практика.

— Но...

— Теса, наистина ли вярваш, че съществува кавга, независимо

сериозна или незначителна е тя, която би ме накарала да престана да те

обичам? — Джем звучеше учуден и тя си помисли за Уил, за годините, през

които той беше подлагал лоялността на Джем на изпитание, беше го

подлудявал с лъжи, увъртания и самонараняване, и въпреки това обичта

към неговия побратим не само не бе изчезнала, но дори не бе отслабнала.

— Боях се — меко каза тя. — И... и нямам подарък, който да ти дам в

замяна.

— Напротив, имаш. — Каза го тихо, ала твърдо. — Седни, моля те.

Спомняш ли си как се запознахме?

Теса се настани на един нисък стол с позлатени облегалки, а полите

на роклята й прошумоляха около нея.

— Аз нахлух в стаята ти посред нощ, като умопобъркана.

Джем се усмихна широко.

— Ти пристъпи изящно в стаята ми и ме завари да свиря на цигулка.

— Пръстите му затягаха винта на лъка; когато приключи, го остави и

нежно извади цигулката от калъфа й. — Имаш ли нещо против да ти

посвиря?

— Знаеш, че обожавам да те слушам как свириш.

И наистина беше така. Обичаше дори да го слуша как говори за

цигулката, макар да не разбираше много от думите. Без изобщо да се

отегчи, часове наред можеше да го слуша как бърбори за колофон,

ключове, гриф, лъкове, разположение на пръстите и склонността на една

от струните да се къса...

— Wo wei ni xie de. — С тези думи той вдигна цигулката към лявото си

рамо и я намести под брадичката си. Беше й казвал, че много цигулари

използват подложка за рамо, но не и той. От едната страна на гърлото му,

там, където се опираше цигулката, имаше мъничко петънце, сякаш

синина, която отказваше да избелее.

— Ти... направил си нещо за мен?

— Написах нещо за теб — поправи я Джем с усмивка и засвири.

Теса гледаше прехласната. Той започна простичко, тихо; беше уловил

лъка съвсем леко и изтръгваше мек, хармоничен звук с него. Мелодията

въздейства на момичето като хладна и сладка вода, беше прекрасна и

изпълнена с надежда като изгрев слънце. Не можеше да откъсне очарован

поглед от пръстите му, докато те се движеха, извличайки прелестни трели

от цигулката. Звукът стана по-плътен, когато лъкът ускори темпото си,

ръката на Джем се движеше напред-назад, слабото му тяло се превърна в

неясно петно от раменете надолу. Пръстите му промениха позицията си

едва забележимо и музиката зазвуча по-ниско, сякаш буреносни облаци се

сбираха над ясен хоризонт, поток, превърнал се изведнъж в буйна река.

Мелодията се разбиваше в краката на Теса и се надигаше, за да я обгърне.

Цялото тяло на момчето сякаш се движеше в унисон със звуците, които

той изтръгваше от инструмента, макар годеницата му да знаеше, че

краката му са стъпили твърдо на земята.

Ритъмът на сърцето й се учести, за да не изостава от темпото на

музиката; очите на Джем бяха затворени, ъгълчетата на устните му —

извити надолу, сякаш изпитваше болка. Част от нея копнееше да скочи и

да го прегърне, ала другата не искаше да направи нищо, което би

прекъснало музиката, нищо, което би накарало прелестните звуци да

затихнат. Струваше й се, че в неговата ръка лъкът сякаш се превръща в

четка, с която той рисува платно, разкриващо самата му душа. Докато

последните ноти се издигаха все по-нависоко, сякаш се опитваха да

достигнат небесата, Теса си даде сметка, че лицето й е мокро, но едва

когато и последният звук отшумя и Джем свали цигулката, тя осъзна, че

плаче.

Много бавно годеникът й прибра инструмента в калъфа и постави

ръка до него. След това се изправи и се обърна към Теса. Изражението му

беше срамежливо, бялата му риза беше подгизнала от пот, а вената на

шията му туптеше.

Девойката беше останала без думи.

— Хареса ли ти? — попита той. — Можех да ти подаря украшение, но

исках да бъде нещо, което да е само твое. Нещо, което никой друг да не

може да чуе или притежава. И понеже не ме бива с думите, излях онова,

което изпитвам към теб, в музика. — Младежът замълча за миг. — Е,