Принцеса с часовников механизъм

Е, не точно хора. Докато го отвеждаха до масата му, мина покрай

тролове, насядали близо един до друг над халби с бира и изглеждащи

досущ като съсухрени старци, ако не се брояха бивните, които стърчаха от

долната им челюст. Слабоват магьосник с рошава кестенява коса и трето

око в средата на челото режеше телешки котлет. Край огъня седеше

група... върколаци, досети се Уил по подобното им на глутница държание.

Помещението миришеше на влага, въглени и готвено и стомахът на Уил

изкъркори. Досега не си беше дал сметка колко е гладен.

Докато отпиваше от възкиселото вино и ядеше храната, която му бяха

донесли — жилаво еленско с картофи — Уил разучаваше карта на Уелс,

опитвайки се да не обръща внимание на погледите на останалите гости.

Явно момчето от конюшнята беше право — тук рядко се отбиваха

нефилими. Младежът имаше чувството, че Знаците му горят като следи от

жигосано. Когато чиниите бяха отнесени, той извади лист хартия и се

залови да пише писмо.

Шарлот,

Съжалявам, че си тръгнах от Института без твоето разрешение.

Моля те за прошка, ала чувствах, че нямам друг избор.

Това обаче не е причината да ти пиша. Край пътя намерих

доказателство, че Теса е минала оттук. По някакъв начин е успяла да

хвърли нефритения си медальон през прозореца на каретата и смятам, че

го е сторила, за да можем да я проследим с негова помощ. Бижуто е у мен

сега — неоспоримо доказателство, че бяхме прави в предположението си

относно местонахождението на Мортмейн. Той несъмнено е в Кадер

Идрис. Трябва да пишеш на консула и да настояваш да изпрати

многочислен отряд в планината.

Уил Херондейл

Уил запечата писмото и повика ханджията, който го увери, че срещу

два шилинга и половина момчето ще го предаде на нощната пощенска

кола. След като плати, младежът се облегна в стола, чудейки се дали да не

опита да преглътне още една чаша вино, за да е сигурен, че ще заспи...

когато остра, пронизваща болка го преряза през гърдите. Усещането бе

сякаш в тялото му се беше забила стрела и той политна назад. Винената

чаша падна на пода и се строши. Изправи се на крака и се подпря на масата

с две ръце. Смътно усещаше, че го гледат и че ханджията му говори нещо

разтревожено, ала болката беше прекалено силна, за да е в състояние да

мисли.

Стягането в гърдите, онова, което бе смятал за единия край на

нишката, свързваща го с Джем, се бе опънало толкова силно, че

задушаваше сърцето му. Отдръпна се от масата със залитане, проправи си

път през групичката гости край бара и тръгна към входната врата.

Можеше да мисли единствено за глътка въздух... да поеме поне мъничко

въздух в дробовете си.

Отвори вратата и едва не се строполи в нощта навън. За миг болката в

гърдите му поолекна и се облегна тежко на стената на

странноприемницата. Дъжд се лееше като из ведро и се просмукваше в

дрехите и косата му. Той ахна задавено, сърцето му биеше със смесица от

ужас и отчаяние. Възможно ли бе единствено разстоянието, което го

делеше от Джем, да му се отразява по този начин? Никога досега не беше

изпитвал нещо подобно, дори в най-тежките за парабатая му моменти,

когато бе ранен и Уил чувстваше болката му.

Нишката се скъса.

За миг всичко наоколо стана бяло, сякаш някой бе разтворил всички

цветове с киселина. Уил се свлече на колене и повърна вечерята си в

калта. Когато спазмите преминаха, се изправи със залитане и слепешком

се отдалечи от странноприемницата. Спря едва когато се блъсна в стената

на конюшнята, до коритото за поене на конете. Там коленичи, за да

потопи ръце в ледената вода... и видя отражението си. Ето го лицето му,

мъртвешки бяло, и ризата му, по предницата на която бързо се разливаше

алено петно.

Той я сграбчи с мокри ръце и я разтвори. На мъждивата светлина,

която струеше от странноприемницата, видя, че парабатайската руна,

точно над сърцето му, кърви.

Ръцете му се покриха с кръв, смесваща се с дъжда, който я отмиваше

от гърдите му, разкривайки руната, която постепенно променяше цвета си

и от черна ставаше сребърна, превръщайки всичко, което някога бе имало

значение в живота на Уил в безсмислица.

Джем беше мъртъв.

Теса вървеше от часове и тънките й обувки се бяха прокъсали от

острите скали по брега. В началото почти беше тичала, ала студът и

умората бяха започнали да я надвиват и сега куцукаше бавно, макар и

решително, следвайки течението на реката. Подгизналите поли на

роклята й я теглеха надолу, като котва, която се опитваше да я завлече на

дъното на някакво ужасно море.

Беше изминала мили, без да зърне и следа от човешко присъствие, и