Принцеса с часовников механизъм

нарушиха Закона! — Гласът му се извиси, остър и неузнаваем. — Кръвта

им ми се полага и смятам да я получа!

— Да, да, ведра с кръв — каза Улси. — И ако си я вземеш, какво ще

правиш с нея? Изобщо не те е грижа за този тип. Пусни го да си върви.

— Не.

— Поне го пусни, за да може да се бие.

Уил се поколеба, а после пусна върколака, който се обърна към

главатаря на глутницата, видимо ужасен. Улси щракна с пръсти.

— Бягай, Конрад — заповяда той. — Бързо. Веднага.

Върколакът не чака втора подкана — втурна се скорострелно и много

скоро изчезна зад конюшнята. Уил се обърна към Улси с ехидна усмивка.

— Значи всички от глутницата ти са страхливци? — рече той. —

Петима срещу един ловец на сенки. Така ли го правите?

— Не съм им казвал да те нападат. Те са млади, глупави и буйни. И

половината им глутница беше избита от Мортмейн. За което обвиняват

нефилимите. — Улси се приближи още малко и очите му обходиха Уил,

студени като зелен лед. — Да разбирам ли, че парабатаят ти е мъртъв —

добави той с шокираща нехайност.

Уил изобщо не беше готов да чуе тези думи, никога нямаше да бъде

готов. За миг битката беше прочистила главата му от болката, но сега тя

заплашваше да се завърне, всепоглъщаща и ужасяваща. Той ахна задавено,

сякаш Улси го беше ударил, и неволно отстъпи назад.

— И заради това ти се опита да намериш смъртта си, така ли,

нефилимско момче? Това ли се случи?

Уил отметна мократа коса от лицето си и погледна Улси с омраза.

— Може би.

— Така ли възнамеряваш да почетеш паметта му?

— Какво значение има? — каза Уил. — Той е мъртъв. Никога няма да

узнае какво правя или не правя.

— Моят брат е мъртъв — заяви Улси. — А аз все още се мъча да

изпълня желанията му, да продължа Претор Лупус в негова памет и да

живея така, както той би искал от мен. Мислиш ли, че щеше да ме откриеш

в място като това, където се храня с помия, наливам се с оцет и затънал в

кал до колене, гледам как някакъв отегчителен ловец на сенки унищожава

още от членовете на бездруго оредялата ми глутница, ако не служех на по-

висша цел от собствените си желания и скърби? Също като теб, ловецо на

сенки. Също като теб.

— О, господи! — Камата се изплъзна от ръката на Уил и тупна в калта

до краката му. — Какво ще правя сега? — прошепна той.

Нямаше никаква представа защо пита Улси, само че на света нямаше

никой друг, към когото да се обърне. Дори когато мислеше, че е

прокълнат, не се беше чувствал толкова самотен.

Върколакът го изгледа хладно.

— Направи онова, което твоят побратим би искал да сториш —

отвърна Улси, а после се обърна и пое към странноприемницата.

15

Звезди, гасете своя огън

Звезди, гасете своя огън – нека

Не вижда взорът ви, във мен вторачен

Пламтящия в духа ми порив мрачен!*

Шекспир, «Макбет»

* Превод Валери Петров - — Бел. прев.

Консул Уейланд,

Пиша ви по въпрос от жизненоважно значение. Един от ловците на

сенки от Института ми, Уилям Херондейл, и в този миг пътува към Кадер

Идрис. По пътя се е натъкнал на неоспоримо доказателство, че госпожица

Грей е минала оттам. Прилагам писмото му, за да го прочетете със

собствените си очи, ала сигурна съм, ще се съгласите, че

местонахождението на Мортмейн е установено и че трябва възможно

най-бързо да съберем силите, с които разполагаме, и незабавно да поемем

към Кадер Идрис. В миналото Мортмейн вече е доказал, че притежава

невероятно умение да се изплъзва от мрежите ни. Трябва да се

възползваме от този момент и да ударим възможно най-светкавично и

мощно. Очаквам бързия ви отговор.

Шарлот Брануел

Стаята беше студена. Огънят в камината отдавна беше догорял, а

вятърът отвън виеше около ъглите на Института и разтърсваше

стъклата на прозорците. Лампата на нощното шкафче мъждукаше едва-

едва и Теса зъзнеше в стола до леглото, въпреки шала, увит около

раменете й.

Джем спеше в леглото, отпуснал глава върху ръката си. Дишаше