Принцеса с часовников механизъм

Сестра му го погледна сърдито, черната й коса се развяваше около лицето й. Отвори уста, за да му отговори, но не можа да каже каквото и да било, защото в този миг отекна звук като от земетресение и декоративният замък се пръсна на парчета гипс. Червеят се понесе към тях, връхлитайки с ужасяващата бързина на влак, излязъл от контрол.

Докато стигнат до предния двор на имението, Теса вече я боляха шията и гърбът. Корсетът под тежката булчинска рокля я стягаше, а теглото на ридаещата Татяна, отпуснала се върху лявото й рамо, го дърпаше болезнено надолу.

Видът на каретите я изпълни с облекчение... облекчение и изумление. Сцената пред нея бе толкова пасторална — каретите си бяха там, където ги бяха оставили, конете пасяха кротко, по фасадата на къщата нищо не помръдваше. След като полупренесе, полудовлече Татяна до първата карета, Теса отвори вратата и й помогна да влезе вътре, потръпвайки от болка, когато острите нокти на другото момиче се впиха в раменете й, докато то се качваше и наместваше полите си на седалката.

— О, господи! — простена Татяна. — Какъв срам, какъв ужасен срам! Клейвът би могъл да узнае какво е сполетяло баща ми. За бога, не можа ли да помисли за мен, поне за миг?

Теса примига.

— Онова нещо? — удиви се тя. — Съмнявам се, че то е в състояние да мисли за когото и да било, госпожо Блекторн.

Татяна я погледна замаяно и за миг Теса се засрами от негодуванието, което бе изпитвала към нея. Не й беше харесало да я отпратят от градината, където навярно би могла да е полезна... но Татяна току-що бе видяла как нейният баща разкъсва съпруга й на парчета. Несъмнено заслужаваше повече съчувствие, отколкото Теса изпитваше.

Тя се постара да говори по-меко:

— Знам, че преживяхте ужасен шок. Защо не полегнете...

— Вие сте много висока — каза Татяна. — Джентълмените оплакват ли се от това?

Момичето я зяпна.

— И сте облечена като булка — продължи Татяна. — Това не е ли доста странно? Нямаше ли да ви е по-удобно в бойно облекло? Разбирам, че то не стои така добре на фигурата както роклята, но срещу ръжен не се рита и...

Внезапно отекна силен трясък. Теса се отдръпна от каретата и се огледа. Звукът беше дошъл от вътрешността на къщата.

"Хенри”, помисли си Теса. Той беше влязъл вътре. Сам. Разбира се, създанието беше в градините навън, но все пак — това беше къщата на Бенедикт. Тя си спомни балната зала, която предишния път, когато бе тук, беше пълна с демони, и стисна полите на роклята си с две ръце.

— Останете тук, госпожо Блекторн — заповяда тя. — Трябва да разбера какъв е този шум.

— Не! — Татяна се изпъна върху седалката. — Не ме оставяйте!

— Съжалявам. — Теса отстъпи назад, поклащайки глава. — Налага се. Моля ви, останете в каретата!

Татяна извика нещо след нея, ала девойката вече се бе обърнала и изкачваше стълбите на бегом. Прекрачи прага на входната врата и се озова във величествено преддверие, чийто под на черни и бели квадрати приличаше на шахматна дъска. От тавана висеше внушителен полилей, но никоя от свещите в него не беше запалена. Единствената светлина идваше от слънчевите лъчи, струящи през високите прозорци. Великолепно, извито стълбище водеше нагоре.

— Хенри! — извика Теса. — Хенри, къде си?

В отговор, от горния етаж долетя вик, последван от нов трясък. Девойката залитна по стълбите, когато кракът й се закачи в подгъва на роклята й и го разкъса. Тя нетърпеливо повдигна полата си и продължи да тича по дълъг коридор с бледосини стени, върху които висяха десетки офорти* в златни рамки, докато не стигна до една двукрила врата.

* Картина, отпечатана върху хартия с помощта на матрица, чрез специален способ в графичното изкуство, който носи същото име. — Бел. ред.

Стаята, в която се озова, несъмнено беше стая на мъж — библиотека или кабинет. Завесите бяха от тъмна тежка материя, маслени картини, изобразяващи огромни бойни кораби, бяха окачени по стените, покрити с тъмнозелени тапети, върху които се виждаха причудливи тъмни петна. Усещаше се особена миризма, подобна на онази, която тегнеше край Темза, където странни неща се разлагаха под бледата дневна светлина, само че тази тук беше примесена с металическия привкус на кръв. Една етажерка беше паднала върху персийския килим и до бъркотията от натрошено стъкло и дървени отломки Хенри се беше вкопчил в схватка с някакво същество със сива кожа и страховит брой ръце. Хенри крещеше и риташе с дългите си крака, а съществото (несъмнено, демон) дращеше бойното му облекло с нокти и щракаше с вълчата си муцуна в лицето му.

Теса се огледа наоколо като обезумяла, грабна ръжена, който стоеше до незапалената камина, и се хвърли в атака. Опита се да мисли за обучението си, за всички онези часове, в които Гидеон прилежно й беше обяснявал за калибриране, бързина и захват, но в крайна сметка инстинктът бе онзи, който я накара да забие дългата стоманена пръчка там, където у едно обикновено животно от този свят би трябвало да се намира гръдният кош.