Пустинна звезда

Надяваше се да не е бил Томи, барманът в „Картографът“.

— Не беше нужно някой да ми казва — отвърна Макшейн. — Видях те отвън днес, как се опитваш да се правиш на турист в ченгеджийските си дрехи. Познавам туристите и познавам ченгетата.

— Не съм ченге. Вече не.

— Какво значи това, да го еба?

— Значи, че играта свърши. Има и други и те знаят, че съм тук. Ще дойдат. Спукана ти е работата… Макшейн.

Използването на истинското му име предизвика за момент тревога в очите му, но тя бързо изчезна, заменена от увереността, че има пистолет и надмощие.

— Обърни се докрай. С лице към мен.

Бош носеше черни джинси и тъмночервена риза. Не бе имал намерение да работи под прикритието на нощта, когато си стягаше багажа за пътуването. Обърна се, като държеше ръцете си вдигнати, за да покаже, че няма оръжие. Застана лице в лице с Макшейн и двамата се огледаха пак.

— Да ти видя глезените — каза Макшейн.

Бош кимна. Макшейн действаше умно — не се приближаваше до него, понеже можеше да има скрито оръжие. Бош посегна надолу и дръпна крачолите на панталоните си, като внимаваше отвертката да не изпадне от ръкава му. Показа, че не носи кобур на глезена.

— Нямаш оръжие — каза Макшейн. — Дошъл си да ме убиеш и не си взел оръжие?

— Не съм дошъл да те убивам — отвърна Бош.

— За какво тогава? Защо си тук?

— Искам да го чуя от самия теб.

— Кое, шибаняко? Стига си говорил с гатанки.

— Че ти си убил семейство Галахър.

— Боже господи… ти си от Ел Ей. Е, бил си много път за нищо, старче. Само за да свършиш на края на котвена верига под дванайсет метра вода.

— Това ли се случи с Хенри Джордан и жена му? Омотал си ги във вериги и си ги хвърлил във водата? Ами Дан Касиди? Той също ли е там долу?

Видя моментна изненада на лицето на Макшейн.

— Както вече казах, има хора, които знаят всичко за теб — продължи Бош. — И те идват. Този път няма да се измъкнеш.

— Сериозно? Така ли мислиш?

— Знам го. Затова имаш избор. Разкажи ми за семейство Галахър и ще се върнем заедно в Ел Ей. Или направи своя ход тук и се опитай да избягаш.

Макшейн се засмя.

— Мамка му, предполагам, че на това му се вика „очевиден избор“.

— Съмнявам се да стигнеш по-далеч от Маратон — подхвърли Бош.

— Нима? Е, определено си куражлия, старче, това ти го признавам. Но аз също имам новини за теб. Няма да се върна. И какво те кара да мислиш, че изобщо ще се опитам да изчезна с кола?

— Защото преди да дойда тук бях на яхтата ти. „Каламити Джейн“, нали така? Тя няма да тръгне наникъде с вода в резервоарите.

— Блъфираш, шибаняко!

— Е, би могъл да хванеш самолет, но това е лесно за проследяване. Презморската магистрала е единственият ти реален избор, а това е дълго пътуване. Ще те хванат, преди да стигнеш до континента.

— Всичко си премислил, нали?

Бош не отговори. Просто се взираше в пистолета, готов за изстрела, готов за края. Макшейн стана, като продължаваше да държи оръжието насочено към сърцето му.

— Носиш подслушващо устройство, нали? Пратили са те тук, за да ме накараш да си призная? Разтвори си шибаната риза.

Бош свали дясната си ръка и започна да си разкопчава ризата.

— Не, нямам подслушващо устройство — каза, като я разтвори. — Само ти и аз сме. Искам да те чуя как го казваш. А после прави каквото смяташ за нужно.

Макшейн направи крачка към него.

— Ще ти дам каквото искаш, старче. Ще ти кажа. Но това ще са последните думи, които ще чуеш.

— Те спяха ли?

— Какво?

— Ема и Стивън. Децата. Спяха ли, когато ги уби? Или знаеха какво ги чака?

— Ако е така, по-добре ли ще се почувстваш? Ако са спели, ако не са знаели.

— Спяха ли?

— Не, бяха на колене. И знаеха какво ги чака. Също като родителите си. Какво ще кажеш за това?

Очите на Макшейн блестяха от спомена и в тъмните му зеници Бош видя пустота, лишена и от капка човечност. Дива ярост се надигна в него, когато пред очите му изникнаха снимките, които бе носил някога — на Ема и Стивън-младши. Първичен вик за справедливост отекна от най-мрачните дълбини на сърцето му.

Макшейн сякаш усети какво предстои, пристъпи към Бош и вдигна дулото на пистолета към лицето му.

— Обърни се. Застани до стената.

Бош бе готов за това. Свали ръцете си и изви рамене надясно, сякаш се канеше да се обърне, както са му наредили. Но после направи половин крачка обратно вляво и пусна отвертката от ръкава в ръката си.

Когато Макшейн се приближи, Бош замахна с дясната си ръка, за да сграбчи пистолета и да отклони прицела му нагоре. В същото време замахна изотдолу с лявата и заби отвертката в ребрата на Макшейн.

Макшейн се напрегна от удара и изстена. Като продължаваше да го придърпва към себе си, Бош измъкна отвертката и свирепо я заби втори път, този път под различен ъгъл, от долу нагоре. Хвърли цялата си тежест срещу Макшейн и го изтика на метър и нещо назад, докато той не се блъсна в стената.

Прикова го там, като държеше ръката му с пистолета вдигната и продължаваше да натиска с отвертката. Усети лепкавата му топла кръв по ръката си.