Пустинна звезда

— Да, а тя му е била приятелка. В това се е състояла защитата му: правили са секс онази нощ, той се е прибрал вкъщи, а после е дошъл убиецът. И сега знаем, че точно така е станало. Бил е Ролс, не Очоа. Оръжието на убийството беше в кутията. Имаш доклада от аутопсията пред себе си. Удари с тъп предмет, кръгови наранявания на черепа с диаметър два-три сантиметра. Това са били удари с чук, Вики. Очевидно е.

— Знам, Рене. Не е там работата. Трябва ни връзка с Ролс. На кутията имаше ли отпечатъци? Нещо, което директно да свързва съдържанието й с него?

— Не, дадох я за обработка. Нито отпечатъци, нито фибри, нито ДНК от Ролс. Но помни, че той се е отървавал от кутията. Би се погрижил тя да е чиста и да не могат да я проследят до него. Единственият недостатък на плана му беше, че ние вече го бяхме надушили и Бош го наблюдаваше. Той не е очаквал това, докато не видял Бош, и тогава се опитал да избяга.

— Просто има прекалено много дупки. Не мога да го занеса оттатък улицата. Не още. Искам да намериш повече доказателства.

Кабинетът на Блоджет се намираше в Съдебната палата на Темпъл Стрийт, в центъра на града, точно срещу наказателния съд, където на шестнайсетия етаж бяха разположени офисите на областния прокурор.

— Ти каза, че Бош влязъл в спор с някакъв местен жител — каза Блоджет. — Говори ли с този човек? Той видял ли е Ролс да изхвърля кутията?

— Съмнявам се, че е имал изглед към мястото — каза Балард. — Но не, не съм говорила с него. Не мислех, че е нужно, след като всичко е толкова очевидно.

— И в склада за веществени доказателства няма нищо от случая?

— Не. След като Очоа загубил последното си обжалване, съдът издал заповед за унищожаване на доказателствата. Няма нищо освен това, което е пред теб. Няма местопрестъпление, към което да се върнем, няма свидетели, на които да покажем снимката на Ролс. Само кутията.

Блоджет кимна и си записа нещо. После каза:

— Значи няма какво да направя за момента. Съжалявам, Рене.

— Заради вота на недоверие е, нали? — попита Балард.

На областния прокурор му предстоеше вот на недоверие от избирателите, защото либералната му политика затрудняваше пращането на извършителите в затвора, и това бе довело до ръст на престъпността в целия окръг Лос Анджелис. Нови директиви от шестнадесетия етаж, които не изискваха плащане на гаранция за повечето престъпления, пречеха на прокурорите да искат увеличаване на присъдата заради използване на огнестрелни оръжия при извършването им, отсрочваха съдебното преследване за нарушаване на реда и даже за някои насилствени престъпления и бяха претоварили правосъдната система. Медиите редовно съобщаваха за заподозрени, освободени от затвора без гаранция и без повдигнати обвинения, които по-късно извършваха точно същите престъпления — понякога само в рамките на няколко часа.

Макар че се беше опитал да прехвърли вината на ковид пандемията и нуждата да се намали струпването на хора в затворите по време на кризата, областният прокурор бе загубил подкрепата на правоприлагащите органи, както и на значителен процент от населението. В момента се водеше добре финансирана кампания за вот на недоверие. Една история, че прокуратурата е вкарала в затвора невинен човек — макар това да бе станало много преди да бъде избран сегашният областен прокурор — нямаше да му помогне да си запази работата.

— Виж, няма да отричам реалността на онова, което става оттатък улицата — каза Блоджет. — Но знам как ще се развият нещата. Ако отида там с този случай, както е в момента, те ще му теглят балтията и Очоа никога няма да излезе на свобода.

— Значи ми казваш да изчакам да мине вотът на недоверие — каза Балард. — Да накарам Хорхе Очоа да чака в Коркоран още шест месеца за нещо, което не е извършил, въпреки всички години, които е прекарал там.

— Казвам ти, че ако го занеса оттатък улицата сега и го отхвърлят, ще видиш голям зор да го пратиш втори път, независимо кой заема ъгловия кабинет на шестнайсетия.

Балард кимна и си задържа езика зад зъбите. Знаеше, че Блоджет не е неин враг. Просто ситуацията беше такава. А тя трябваше да запази Блоджет на своя страна, защото в бъдеще щеше да има още проблемни случаи, които едва се крепят. Тогава щеше да има нужда от нея.

Знаеше също, че това не е единственото място, където може да занесе случая. Имаше и друг начин да освободи Хорхе Очоа, ако бе склонна да рискува.

— Добре — каза тя. — Благодаря ти, че ме изслуша. Но ще се върна, когато моментът и доказателствата са по-добри.

— Надявам се наистина да ми го донесеш, Рене — отвърна Блоджет.

Балард стана да си върви.

Докато излизаше от отдел „Тежки престъпления“, бузите й пламнаха от унижение и тя се замисли за срещата по-рано днес в дома, където бе отраснал Хорхе Очоа. Недоверието, изказано от брата на Хорхе към полицията и правосъдната система, се бе оправдало. Балард бе обещала да държи връзка с майката и брата на Хорхе, но сега нямаше представа как ще може някога да ги погледне в очите.