Пустинна звезда

Главното предназначение на центъра „Амансън“ бе да служи като втора академия за обучение на новобранци. Повечето полеви тренировки се провеждаха в академията на Елисейските полета. „Амансън“ беше за класни занятия — а в някои случаи и за опреснителни курсове. Архивът за убийства заемаше само малка част от територията.

— Можеш да си оставиш портфейла тук и да се върнеш да го вземеш, след като се измиеш — предложи Балард.

— Няма нужда — каза Бош.

— Тогава успешен лов.

— На теб също.

Бош тръгна към вратата, като пътьом мина покрай рафтовете с дела по убийства. В края на всяка редица бе залепено картонче с размери 8x13 см, което показваше интервала от номера на поместените там случаи. Номерът винаги започваше с годината на извършване на престъплението. Това бе библиотечна класификация на мъртвите.

Докато вървеше, Бош плъзгаше ръка по рафтовете. Не вярваше в призраци или мъртъвци, които се пресягат от мрака на отвъдното. Но изпитваше почит и съпричастие, докато вървеше покрай тях към изхода.

9.

Балард тъкмо довършваше резюмето, което бе съставила като част от молба към фондацията „Амансън“ за финансиране на генеалогичен случай, подготвен от Том Лафонт, който щеше да работи по него заедно с Хатърас.

— Колин, Том го няма, затова пращам молбата на теб — каза тя, без да откъсва очи от екрана. — Прочети резюмето на случая и се увери, че всичко е точно.

— Пращай го, ще го прочета — каза Хатърас.

— Искам да подам молбата днес. Може би ще получа бърз отговор и вие с Том ще можете да се заловите за работа.

— Готова съм. Пращай.

Точно когато Балард затвори документа, телефонът на бюрото й иззвъня. Тя видя на екрана, че я търси Дарси Трой от ДНК лабораторията. Вдигна, докато отваряше нов имейл и пращаше молбата за финансиране на Хатърас.

— Дарси, какво имаш за мен?

— Ами, добра и лоша новина по случая Сара Пърлман.

— Казвай.

— Добрата новина е, че имаме съвпадение на ДНК-то от отпечатъка на длан. Лошата е, че е съвпадение случай към случай.

„Случай към случай“ означаваше, че ДНК профилът от отпечатъка е съвпаднал с профила от друг неразкрит случай, в който източникът/заподозреният е неизвестен. Съвпаденията случай към случай водеха към генеалогични разследвания. В момента това бе разочароващо за Балард, защото тя търсеше „уличен случай“ — разследване, което да я изведе навън в града, да тропа по врати и да търси определен човек, чиято ДНК я има в полицейските бази данни. Точно това правеше в момента Бош с Макшейн и тя искаше същото за себе си. За такива неща живееха истинските детективи.

Балард взе една химикалка от бюрото и се приготви да записва в бележника си.

— Е, по-добре от нищо — каза. — Какви са името и номерът на случая?

Трой й издиктува първо номера. Беше убийство от 2005 г., което означаваше, че са минали единайсет години между убийството на Сара Пърлман и другия случай. Името на жертвата бе Лора Уилсън, на двайсет и четири години в момента на убийството.

— Нещо друго от твоя страна? — попита Балард.

— Ами, необичайно е от научна гледна точка — каза Трой. — Що се отнася до това как са получили ДНК-то за случая от 2005 година.

— Така ли? Я ми разкажи.

— Знаеш стария израз, нали? „Секрети — да, екскременти — не“. Извличаме ДНК от телесни течности — предимно кръв, пот и семе. Но не и от телесни отпадъци, защото ензимите унищожават ДНК-то.

— Без изпражнения и урина.

— Обикновено да, но в този случай явно е било извлечено от урина. Подробностите ще разбереш, като извадиш делото, но според малкото бележки, които имам тук, урината е била взета от местопрестъплението, защото се надявали да намерят в нея сперматозоиди. Ако човекът е изнасилил жертвата, преди да използва тоалетната, можело е още да има сперма в пикочния канал и тя да излезе с урината. Но не намерили сперматозоиди. Намерили обаче кръв.

— Кръв в урината.

— Точно така. Бързо извлекли ДНК-то и не получили пълен профил, но достатъчно, за да го вкарат в CODIS. По онова време нямало съвпадения, но ние току-що го свързахме с нашия случай.

CODIS беше националната база данни, съдържаща милиони ДНК проби, събрани от правоохранителните органи из цялата страна.

— Откъде са знаели, че урината с кръвта в нея е на убиеца? — попита Балард.

— Не съм била там и не знам отговора на това — каза Трой. — Не го пише в бележките, които имам. Но се надявам, че го има в делото.

— Добре. Ти каза, че не било пълен профил. Това означава ли, че няма пълно съвпадение със случая Пърлман?

— Не, съвпадението е сигурно. Но що се отнася до представянето му в съда, трябва да направя изчисления, което ще ми отнеме известно време. Това обаче означава само по-малко нули. Няма да е съвпадение едно на тринайсет квадрилиона. Нещо по-малко, но пак ще обхваща човешкото население за последните сто години.

Балард знаеше, че Трой има склонност да се губи в омаята на числата. Но се беше занимавала с достатъчно ДНК случаи, за да я разбере какво казва.

— Значи ще можеш да свидетелстваш, че това ДНК е уникално.

— Е, за да съм точна, мога да свидетелствам, че никой друг на тази планета през последните сто години не е имал същото ДНК.