Пустинна звезда

— Ясно. Това ми стига. Сега остава само да намерим нашия човек. Отивам да потърся делото. Благодаря за бързата работа, Дарси.

— Радвам се, че можах да помогна. После ще ми кажеш какво е станало.

— Разбира се.

Балард затвори телефона и стана.

— Добри новини? — попита Хатърас.

— Така мисля — отвърна Балард. — Може би ще имам нов случай за теб. Прочете ли молбата?

— Прочетох я и ти я върнах. Готова е за изпращане.

— Добре, благодаря. Ще я пратя след малко.

Балард тръгна по пътеката покрай рафтовете, търсейки редицата за 2005 г. Намери я и завъртя колелото, за да прочете написаното на гръбчетата на папките, като ги отмяташе с нокът. Намери случай 05-0243 и го извади. Случаят Лора Уилсън бе поместен в една претъпкана папка и Балард знаеше, че веднага ще я прехвърли в две нови, за да улесни прелистването на документите. Провери още веднъж дали няма втора папка, сложена по погрешка някъде по-встрани при подреждането, но никоя от съседните папки не носеше същия номер.

Завъртя отново колелото да затвори редицата, като през цялото време си мислеше как Бош наричаше архива „библиотека на изгубените души“. Ако бе вярно, значи тя държеше една от тези изгубени души в ръката си.

Като се върна на работното си място, първо прати по имейла молбата за финансиране, а после отвори дебелата папка, която бе донесла от архива.

Тъй като произходът на ДНК-то в случая бе толкова необичаен, мина право на криминологичните експертизи, за да види как така ДНК е била извлечена от урина.

Историята бе изложена в резюмето на водещия следовател. Жертвата била убита в дома си, където живеела сама. Пристигналите на местопрестъплението следователи забелязали, че капакът на тоалетната чиния в банята до спалнята е вдигнат, което сочело, че я е използвал мъж. Един криминалист забелязал капки урина по ръба на тоалетната чиния. Били червеникавокафяви, което подсказвало възможността в урината да има кръвни клетки. Капките били събрани с тампони и още същия ден от тях била извлечена ДНК, защото се страхували от възможното й разлагане. Бил установен частичен профил, който после бил въведен в базата данни CODIS, но не излезли съвпадения.

По-нататък в резюмето се казваше, че допълнителен анализ и медицинска консултация на следователите установили, че урината е на човек, който има заболяване на бъбрека или пикочния мехур, предизвикващо хематурия — медицинския термин за кръв в урината.

Балард бе развълнувана от прочетеното и гореше от желание да види дали следователите са използвали потвърждението за бъбречно заболяване като насока на разследването. Дали са търсили заподозрян сред мъжете, лекувани от бъбречни заболявания? Отвори най-долното чекмедже на бюрото си и взе две празни папки. Извади всички документи и джобове от оригиналното дело, раздели купчината на две и надяна всяка от частите на скобите на нова папка. После стана и отиде в кухнята да си вземе кафе, преди да седне да чете хронологията на следствието.

Лора Уилсън бе млада афроамериканка, която се опитвала да пробие като актриса и живеела сама в апартамент, за който плащали родителите й от Чикаго. Била се преместила в Ел Ей две години преди смъртта си и се опитвала да изпълни обещанието към себе си и хората, които я издържали — да постигне успех и да стане независима до пет години или да се върне вкъщи. Взимала уроци по актьорско майсторство и редовно се явявала на прослушвания за малки роли във филми и сериали. Също така се включила в театрална трупа, която изнасяла представления в театър с двайсет места в Бърбанк. Апартаментът й се намирал на Тамаринд Авеню, близо до Сциентоложкия център за знаменитости на „Франклин“. Уилсън се била присъединила към организацията и взимала уроци, също плащани от родителите й, с надеждата да си създаде връзки, които ще й помогнат в развлекателния бизнес.

Била намерена убита сутринта в събота, 5 ноември 2005 г., от приятелка, с която трябвало да ходи на сциентоложки семинар. Приятелката заварила вратата на апартамента й открехната, влязла и намерила жертвата мъртва в леглото. Било установено, че причината за смъртта е удушаване — около шията й имало вързан копринен шал. Тялото било обезобразено след смъртта.

— Какво е това?

Балард бе толкова погълната от четенето, че не бе забелязала, че Ролс е дошъл при нея и надзърта през рамото й.

— ДНК-то, което получихме за случая Пърлман, е свързано с този случай от 2005-а — каза тя.

— Уха, интересно — възкликна Ролс.

Балард затвори папката и завъртя стола си, за да погледне нагоре към него.

— Какво има, Лу?

— Аз изчезвам — каза Ролс. — Трябва да гася пожар в офиса си в Енсино. Ядосани клиенти твърдят, че сме загубили пратка, съдържаща безценна антика.

— Кофти работа. Ще се върнеш ли пак тази седмица?

— Не съм сигурен. Ще ти се обадя.

— Добре. Значи ще се видим, когато се видим.

Ролс си тръгна, а Балард веднага се върна към папката. Умът й вече бе дълбоко потопен в убийството на Лора Уилсън.

10.