Пустинна звезда

Хейстингс остана прав, скръстил ръце на гърдите си.

— Е — каза той. — Само за да сме наясно, вие двамата очевидно сте ме следили, разследвали и подозирали, че съм убил сестрата на най-добрия си приятел. Признавате ли го?

— Бих искала да знам откъде сте разбрали всичко това? — попита с равен тон Балард.

— Какво значение има? — каза Хейстингс. — Вярно ли е, или ще седите и ще отричате?

— Хейстингс, защо не седнете и не изпуснете малко парата? — намеси се Бош.

— Не ми казвай какво да правя, дъртако — сопна му се Хейстингс.

— Вижте какво, съжаляваме, ако сме ви разстроили с това, че просто си вършим работата — каза Бош. — Разбира се, че ви разследвахме, и си имахме добри причини за това. Можем да ви ги кажем, ако се интересувате. Така че повтарям, защо не седнете и не ни помогнете да хванем един убиец? Най-добрият ви приятел не би ли искал това?

Хейстингс вдигна ръка, за да сложи край на всякакви разговори. Затвори за момент очи и изглежда, направи някакво вътрешно упражнение за успокояване. После ги отвори отново, седна на един стол с пухкави оранжеви възглавници и попита:

— Какво искате?

Бош погледна Балард и кимна. Тя водеше играта.

— Извадили са ви бъбрек през 2008-а — каза тя. — Защо?

Хейстингс поклати глава, сякаш не можеше да разбере какво общо има този въпрос с темата.

— Първо, откъде знаете?

— Ние сме детективи, господин Хейстингс — отвърна Балард. — Откриваме разни неща. Вие сте изгубили бъбрек. Защо?

— Добре, вижте сега, аз не съм изгубил бъбрек — каза Хейстингс. — Дарих го.

— Извинете, лош избор на думи — каза Балард. — Дарили

сте бъбрек на някого. Това е била много щедра постъпка. Сигурно е бил някой много близък човек. Член на семейството?

— Изненадан съм, че все още не знаете — отвърна Хейстингс. — Дарих го на Тед Ролс.

Във филмите детективите винаги се споглеждат, за да подчертаят важността на разкритието за зрителя. Балард и Бош не се сдържаха и се спогледаха, което подчерта важността за Хейстингс.

— Какво? — попита той. — Да не би да казвате, че Тед е човекът? Няма начин.

— Не казваме подобно нещо — отвърна Балард. — Просто не знаех, че Тед е имал такива здравословни проблеми. Иначе щях да се запитам защо съветникът го иска в екипа ни.

— Човекът цял живот е искал да бъде ченге — каза Хейстингс. — В Лосанджелиското управление не щяха да го вземат, но в Санта Моника се съгласиха. После той се разболя и бе принуден да зареже избраната от него професия. Така че да, дарих му бъбрек. Имах един излишен.

— Какъв точно проблем имаше той с бъбреците? — попита Балард.

— Рак — отвърна Хейстингс. — Беше обхванал и двата бъбрека и далака му. Едва не умря. Но се пребори, започна малък бизнес и го разшири. Невероятен е. Но никога не се отказа от мечтата си да бъде детектив. Затова когато видял пресконференцията по телевизията, на която Джейк обяви възстановяването на отдел „Неприключени следствия“, дойде при мен и ми каза: „Вкарай ме там“. Говорих с Джейк и се разбрахме. После Джейк се обърна към вас.

— И удобно пропусна медицинското му минало — каза Балард. — Сигурно сте знаели, че Лосанджелиското управление няма да се съгласи.

— Джейк не искаше да ви дава никаква причина да се възпротивите — каза Хейстингс. — Така Тед бе включен в екипа. А сега вие ми казвате, че той има нещо общо със Сара и онова момиче Уилсън? Това е нелепо!

— Пак повтарям, не казваме нищо подобно — възрази Балард.

— Какво тогава? — попита Хейстингс. — Защо са всички тези въпроси за Тед?

Балард млъкна за момент и погледна Бош. Той знаеше, че се опитва да реши дали да се довери на Хейстингс, че няма да разкаже каквото е чул от нея на приятелите си Джейк Пърлман и Тед Ролс. Бош кимна, за да й покаже, че според него може да продължава.

— Казах ви, че ДНК-то от случая Лора Уилсън свързва убиеца й със случая Сара Пърлман — започна Балард.

— Да, казахте ми го — потвърди Хейстингс. — И Уилсън имала значка „ДЖЕЙК!“. Слабичко е, детектив Балард.

— ДНК пробата от случая Уилсън идва от кръв, открита в урината върху тоалетната чиния в апартамента й — каза Балард. — Кръвта ни разкри още нещо. Че убиецът е имал бъбречно заболяване.

Колкото и яростен защитник на Ролс да беше, дори Хейстингс премигна при това разкритие. Помълча няколко минути, а после заговори със сдържан глас.

— Значи когато сте разбрали, че нямам един бъбрек… — започна и млъкна.

— Освен това мислех, че сте ме лъгали, когато ми казахте, че кампанията от 2005-а е била преди вашето време — добави Балард.

Хейстингс кимна и промърмори:

— И знаех, че Лора Уилсън е чернокожа, преди да ми кажете.

Балард го остави да поседи и да помисли за момент, после продължи:

— Кога говорихте за последно с Тед Ролс?

— Ммм, вчера — каза Хейстингс. — Той… аз му се обадих, защото бях разстроен от разговора ни. Той ми каза, че вероятно е било постановка, че сте искали да ми вземете ДНК-то. И аз си спомних за човека, който дойде да ми вземе чашата. Вие бяхте, нали?

Погледна право към Бош, който кимна.

— Извинете, че ви нарекох дъртак — каза Хейстингс. — Беше много грубо.

— Не се притеснявайте — рече Бош. — Аз наистина съм дъртак.