Пустинна звезда

— Тя се надява да го секвенират до утре, а после ще го вкара в CODIS и ще провери дали има съвпадение.

— Не може ли да сравни директно ДНК-то от чашката с онова от отпечатъка на длан?

Балард поклати глава.

— Законово указание, спуснато от прокуратурата — каза тя. — По-трудно е да го оспорят в съда, ако не излизаш извън границите на обичайната процедура. Ако го прескочиш и направиш сравнение едно към едно, може да прилича на нагласена работа. Някой адвокат като брат ти Мики би могъл да го направи на пух и прах в съда.

— Брат само наполовина. Значи утре ще знаем.

— Ако имаме късмет.

Бош кимна и отхапа от сандвича си. Заговори с пълна уста.

— Значи ти излезе извън сценария с Хейстингс.

— Да. Той в известен смисъл ме принуди, като отби всичките три удара, които бях подготвила срещу него.

— Какви три удара?

— Поправи се какво е имал предвид, като е казал, че убийството на Уилсън е станало преди неговото време при Пърлман. Сега твърди, че е имал предвид преди неговото време като началник на екипа. Също така днес призна, че е бил шофьор на Пърлман навремето. Затова излязох от сценария и го попитах откъде знае, че Уилсън е чернокожа, след като не съм му казала?

— И?

— Имаше готов отговор. Понеже аз не съм му пратила снимка, я потърсил в Гугъл и намерил статия на „Таймс“ за убийството й, където имало снимка. Прав беше. Същата изрезка я има и в делото.

— Виж, нищо от това вече няма значение при този липсващ бъбрек. Като излезе ДНК съвпадението, ще го пипнем.

— Знам, знам, ама и него си го бива. Измести разговора, така че когато се върнах към сценария и споменах Крамър и че Хейстингс не ми е дал името на ръководителя на кампанията, след като явно го е знаел, направо побесня.

— Да, чух неговата част от разговора. Какво ти каза Крамър, че е казал на Хейстингс?

— Каза, че отрекъл да е твърдял, че Пърлман познава Лора Уилсън, но Хейстингс не му повярвал. Просто му крещял и заплашвал да го съсипе.

— Мисля, че трябва да му се обадиш.

— На кого?

— На Хейстингс. Кажи му, че Крамър току-що ти се е обадил и е променил версията си. Може би това ще го успокои. Ние май оставихме Крамър на топа на устата. Хейстингс трябва да разбере, че нищо не го заплашва.

— Ама веднага ли?

— Да, обади му се и виж дали ще вдигне. Трябва да защитим Крамър.

Балард извади телефона и се обади на Хейстингс. Той вдигна и тя набързо му обясни, че вече знае, че получената от нея информация, че Пърлман е познавал Уилсън, е грешна. Извини се, че не е проверила нещата, преди да го потърси. После слуша мълчаливо близо минута, докато Хейстингс си избълва каквото имаше да казва и затвори, без да й даде шанс за отговор.

— Струва ми се, че мина добре — отбеляза Бош.

— Да бе — отвърна Балард. — Да речем просто, че се надявам да получим онова ДНК, преди да ме е уволнил в понеделник.

Бош кимна и каза:

— Да се надяваме, че Дарси ще се справи.

Балард се облегна и погледна през прозореца към чакалнята. Гара „Юниън“ бе една от най-красивите стари сгради в града.

— Помисли си колко много хора са минали оттук, за да дойдат в този град, Хари — каза тя. — Хора като Лора Уилсън, понесли надеждите и мечтите си.

— Дошла е от Чикаго с влак? — попита Бош.

— Тя си е водила дневник. Беше приложен към делото. Хванала е влака, за да спести пари. Пътувала е два дни и е видяла Скалистите планини. После е пристигнала тук и е била убита. Каква шибана несправедливост, а?

— Убийството никога не е справедливо. Бих искал да прочета този дневник.

— Той е на бюрото ми в „Амансън“.

Бош също се загледа през прозореца към чакалнята. Десетки хора от всякакви социални слоеве сновяха по покрития с плочки под — или заминаваха от Ел Ей, или бяха стигнали до целта си, понесли своите куфари и мечти. Представи се как Лора Уилсън пристига и тръгва ококорена през голямата зала към вратата, водеща към Града на ангелите. Не би могла да знае, че това ще е последната й спирка.

31.

Океанът бе гладък като изпънат чаршаф. Балард си бе донесла и сърф, и дъска за гребане, за да е готова за всякакви условия. Беше намерила място за паркиране на Тихоокеанската магистрала в северния край на Ла Коста Бийч в Малибу и бе достатъчно близо до водата, за да познае, че денят е подходящ за гребане. Това беше хубаво. То означаваше, че Пинто ще се вози с нея, вместо да стои вързан за кола на някоя палатка, докато тя се носи по водата.

Беше неделя, но достатъчно рано, за да няма навалица. Балард отвори багажника на дифендъра и приседна на ръба му, докато си слагаше плувния костюм. Пинто бе все още в кутията си за пътуване до нея.

Тъкмо се канеше да пъхне телефона във водонепроницаемия му калъф, когато той забръмча. Обаждаше се Дарси Трой и пулсът на Балард се учести.

— Дарси, дай ми добри новини — каза Балард.

Това бе посрещнато с тишина.

— Дарси? Ало?

— Чувам те. И нямам добри новини, Рене. Взехме проба от чашата и съжалявам, но тя не съвпада с двата предишни случая.

Сега Балард бе тази, която онемя. Тя бе заложила всичко на това, че Хейстингс е техният човек.