Пустинна звезда

Бош смени посоката на 3-та улица. Вместо да се качва нагоре към „Хил“, тръгна надолу към „Бродуей“ и изчака на ъгъла да види дали Хейстингс ще се появи от южния край на дългата редица хранителни магазини.

— Не го виждам.

— Би трябвало вече да излиза — каза Балард. — Тръгна си преди по-малко от минута.

Бош знаеше, че в пазара няма проходи, минаващи от единия до другия му край. Той представляваше лабиринт от претъпкани магазини и хранителни заведения и Хейстингс щеше да е принуден да заобикаля хора и да се мести от един коридор в друг, докато върви през него. Не беше минало достатъчно време, за да стигне до „Бродуей“.

— Какво стана? — попита той.

— Ще ти разкажа по-късно — отвърна Балард. — Хайде просто да видим дали…

— Ето го.

Хейстингс бе излязъл от пазара и пресичаше „Бродуей“ в нарушение на правилата. Бош го видя, че говори, а после посегна към ухото си. Забеляза миниатюрната слушалка и разбра, че мъжът води телефонен разговор.

— Току-що се обади на някого.

— Вероятно се опитва да намери Крамър — каза Балард. — Цялата работа просто излезе от контрол.

— Изглежда ми доста ядосан.

— Ще го проследиш ли? Той може да се опита да потърси саморазправа с Крамър.

— С него съм. Където и да отиде.

— Добре, тогава аз се качвам в колата и тръгвам към лабораторията. Ако имам късмет, ще успея да хвана Дарси, докато е още там. Ти дръж под око Хейстингс, а аз ще ти се обадя.

Тя затвори, без да чака отговора на Бош. Бош изостана на около половин пресечка зад Хейстингс, докато го следваше обратно към офиса му в сградата на кметството. Хейстингс вървя по 3-та до „Спринт“ и сви наляво. Докато взимаше завоя, Бош го видя как посегна пак към слушалката в ухото си. Приемаше обаждане.

Бош ускори крачка и се затича, докато не стигна до ъгъла. Зави и продължи бързо, за да се приближи достатъчно до Хейстингс, та да може да подслуша неговата част от телефонния разговор.

На пресечката с 2-ра улица Хейстингс трябваше да спре и да изчака зелен светофар. Административният център бе почти пуст, защото беше уикенд и всички градски служби и съдилища бяха затворени. Но Бош успя да използва за прикритие двама пешеходци, които чакаха светофара, когато настигна Хейстингс.

Отначало Хейстингс стоеше мълчаливо, сякаш слушаше или чакаше някой да заговори. После забъбри напрегнато и гневно. Тъй като осъзнаваше, че и други хора чакат да пресекат с него, понижи гласа си дотолкова, че Бош не чуваше нищо. Но щом светна зелено и той тръгна по пешеходната пътека, гласът му се върна към острия заповеден тон.

И Бош успя да чуе почти всяка негова дума.

— Слушай, шибаняко, обади й се пак и й кажи, че си излъгал.

Последва нова пауза, при която Хейстингс размаха ръка в отхвърлящ жест.

— Глупости… ти си лъжецът. Обади й се и й кажи каквото ти казах, иначе ще те съсипя. Разбираш ли, гадино?

Настъпи миг мълчание, а после Хейстингс завърши разговора с една дума:

— Добре.

Хейстингс сложи пръст на ухото си, за да прекъсне връзката, и продължи към кметството. Бош отново изостана и накрая прекрати следенето, когато го видя да се качва по каменните стъпала на историческата сграда. Обади се на Балард, за да й докладва какво е видял и чул.

— Върна се в кметството — каза Бош. — По пътя мисля, че накара някой да намери Крамър и да го свърже с него. Не го нарече по име, но беше ядосан и каза на някого да „й се обади пак“ и да си промени версията.

— Бил е Крамър — отвърна Балард. — Той току-що ми се обади и каза, че е говорил с Хейстингс. Беше направо бесен.

— Хейстингс също. Обясни ли на Крамър?

— Да. Казах му, че просто се опитваме да накараме Хейстингс да се издаде. Мисля, че той няма нищо против. Не го харесва, нали помниш?

— Доколко се отклони от сценария?

— Вече спирам пред лабораторията и Дарси ме чака. Нека да й оставя това нещо и ще ти се обадя пак. Или ако искаш, може да се видим някъде.

— Аз бих хапнал. Да се срещнем в „Тракс“.

— Отвориха ли го пак?

— Да. Да ти взема ли нещо?

— Не, сама ще си взема нещо за пиене, като дойда. Вече ядох.

На Бош му трябваха десет минути да стигне до гара „Юниън“ и ресторанта в огромната й чакалня. Обедният наплив бе отминал и ресторантът не бе претъпкан, но чакалнята бе пълна с пътници, радващи се на света след пандемията, независимо дали тя наистина си бе отишла или не.

Бош бе преполовил един сандвич с печено сирене и гарнитура от пържени картофи, когато Балард се мушна срещу него в сепарето до прозореца. Взе си едно картофче от чинията му със същото плавно движение. Бош избута чинията към средата на масата и каза:

— Лапай. Не мога да го изям всичкото.

Тя си взе още едно картофче, докато сервитьорката се приближаваше към масата.

— Аз искам само чай с лед и малко кетчуп — каза тя.

Бош я остави да се успокои за момент, преди да мине направо към случая.

— Значи чашката вече е у Дарси?

— Да. Ще се постарае да я обработи бързо. Мисля, че вече използвах услуги от нея за три месеца напред. Особено с това, че я накарах да дойде днес.

— Ще си струва, когато го спипаме. Кога ще има резултат?