Пустинна звезда

Вече бе сигурна, че Роуън ще отхвърли заповедта, защото тя бе отхвърлила него. Преследваше сериен убиец, а този съдия щеше да е толкова дребнав, че да осуети усилията й заради накърнена гордост. Прииска й се просто да си бе опитала шансовете с Кентърбъри.

— Рене, би ли отишла в хола? — попита изведнъж Роуън.

— Ъъъ, защо, Чарли? — попита Балард.

— Защото в хола има врата към домашния ми кабинет. На бюрото ще намериш печата ми и тампона с мастилото. Би ли ми ги донесла, за да подпиша и подпечатам тази заповед за обиск?

— Разбира се.

Изненадана и облекчена, Балард бързо прекоси антрето, мина през хола и влезе през една двукрила врата в кабинета. Зърна печата със символа на Върховния съд да стои върху един тампон с мастило на бюрото.

Докато се връщаше към трапезарията, чу бръмченето на телефона си. Беше Бош. Тя не вдигна. Искаше да получи подпис и печат върху заповедта за обиск и да се махне далеч от съдията. Щеше да се обади на Бош по-късно.

36.

Говорителят на „Кейджаз“ прати най-добри пожелания на Рон Картър по случай осемдесет и петия му рожден ден, отпразнуван в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк предната седмица. След това пусна „Песен за теб“, кавър от албума на Картър „В най-добрата си форма“, издаден, когато великият басист беше петдесет и девет годишен младок.

Песента продължи осем минути и когато свърши, Бош изключи радиото, за да се обади пак на Балард и да провери дали вече е тръгнала към Монтана Авеню. Но преди да успее да го направи, видя, че осветлението в магазина на НДО се промени. Дълбините на магазина зад щанда за колети се озариха за момент и Бош предположи, че някой е отворил задната врата и е пропуснал дневна светлина. Моментално запали двигателя и излезе от безценното място за паркиране.

Този път мина покрай западния вход на задната уличка, вместо да свие по нея. Това му даде възможност да хвърли бърз поглед в пресечката и той видя една кола, паркирана горе-долу по средата й, тоест в близост до магазина на НДО. Багажникът на колата бе отворен, което попречи на Бош да определи марката или да види дали регистрационният номер съвпада с този на Ролс.

Продължи до Айдахо Авеню, зави наляво през един жилищен квартал и кара до 17-а, където зави отново наляво и излезе от другата страна на уличката. Този път видя отличителната решетка на БМВ и металически синия гланц на капака. По-рано Балард му бе пратила описание на синьо БМВ серия 5 от 2021 г. със специален регистрационен номер НДО1. Колата бе прекалено далеч, за да може да прочете номера на предната броня, но си личеше, че е само от четири символа. Той се почувства сигурен, че това е БМВ-то на Ролс и че самият Ролс е в магазина.

Тъй като БМВ-то бе обърнато на изток, Бош предположи, че Ролс ще излезе от източния край на уличката, след като си тръгне от магазина. Включи на заден и се върна по 17-а улица, за да завие в автомобилната алея на първата къща южно от пресечката. Това място му даваше пряк изглед към изхода на уличката.

Тъкмо изключи колата от скорост, когато му позвъни Балард.

— Ролс е тук — каза той. — Колата му е в уличката зад магазина и мисля, че може скоро да потегли. Ти къде си? Взе ли заповедта?

— Подписана е — каза Балард. — Тъкмо тръгвам.

— Ако той потегли, ще ми е трудно да следя с една кола човек, който вероятно го очаква.

— Разбирам. Идвам към теб.

Бош затвори и съсредоточи вниманието си върху изхода на уличката. Не му харесваше, че не вижда самото БМВ, но също така не му се искаше да слиза от колата и да рискува да бъде видян от Ролс или да го изтърве, ако потегли, а той е далеч от колата си.

Тъй като гледаше надясно през предното стъкло, не видя мъжа, който се приближи отляво и потропа с юмрук по покрива на колата.

Бош се сепна и се обърна.

— Не исках да ви стряскам — каза мъжът. — Но можете ли да ми кажете какво правите тук?

— Ами… чакам един човек — отвърна Бош.

Изви глава да погледне към уличката, после се обърна пак към мъжа.

— Човек, който живее в квартала ли? — попита мъжът.

— Всъщност това не е ваша работа — каза Бош.

— Е, ще го направя моя работа. Това е моята входна алея и искам да знам защо сте на нея.

— Извинявайте. Ще се преместя на улицата.

И запали двигателя.

— Това не е достатъчно — заяви мъжът. — Ако се мотаете тук, трябва да знам защо, иначе ще повикам полиция.

— Господине, аз съм от полицията — каза Бош.

Извърна се от него и включи колата на скорост. Изкара я на улицата и зави надясно. Мина бавно покрай пресечката и хвърли бърз поглед към БМВ-то.

Него го нямаше.

Погледът му бе привлечен от стопове, просветнали в края на уличката, докато една кола завиваше надясно по 16-а.

— Мамка му! — изруга Бош.

Даде газ и подкара към „Монтана“. На знака „Стоп“ навлезе бавно с колата в кръстовището и погледна наляво. Видя синьото БМВ да излиза на „Монтана“ и да се насочва на запад. Бош направи същото и започна да го следи, поддържайки разстояние от пресечка и половина. Предполагаше, че Ролс се е насочил към булевард „Линкълн“, който на свой ред щеше да го изведе на 10-а магистрала, а оттам вече накъдето си пожелае.

Обади се пак на Балард.