Пустинна звезда

— Той потегли — каза Бош. — Мисля, че отива към магистралата.

— Къде да отида аз?

— Ако хване по десета, значи е тръгнал към четиристотин и пета.

— Аз съм точно до четиристотин и пета.

— Качи се на нея и тръгни на юг. Ще ти се обадя, когато се насочим натам. Ако успеем, ти поемаш следенето. Мисля, че мен ме засече.

— Откъде знаеш?

— Направи обратен завой в уличката, за да не излезе покрай мен.

— Мамка му!

— Ами какво да ти кажа, така е при следене с една кола.

— Знам, аз съм виновна.

— Не, не си ти виновна. Просто така стоят нещата.

— Ами ако си отива вкъщи?

— Това би било идеалният вариант, но не мисля, че ще стане. Колежанските улици са на изток оттук. Ако отива натам, хванал е доста заобиколен път.

Пред него Ролс зави на юг по „Линкълн“, както бе предрекъл Бош. Когато стигна до кръстовището и направи същия завой, не видя БМВ-то пред себе си. На минаване през следващото кръстовище намали скоростта и бързо се озърна наляво-надясно. БМВ-то не се виждаше никъде.

— Мамка му — промърмори. — Май вече го изгубих.

— Какво? — попита Балард. — Къде?

— Зави по „Линкълн“ и когато го последвах, беше изчезнал. Оглеждам страничните улици, но не виждам колата му никъде.

— Трябва да вземем пробата!

— Знам. Значи сега вината е моя.

— Не те виня, Хари. Просто съм бясна. Къде мислиш, че отива?

— Към магистралата, а оттам — кой знае? Може да отиде на летището или да поеме на юг към Мексико или на север към Канада.

Вече бе подминал три кръстовища и не бе видял синьото БМВ.

— Накъде да се насоча сега? — попита Балард.

— Продължавай към четиристотин и пета и тръгни на юг по нея. Ще…

Не довърши. Телефонът изхвръкна от ръката му, когато нещо рязко блъсна колата отзад. Изведнъж той усети, че се върти обратно на часовниковата стрелка. Черокито се приплъзна странично през едно кръстовище и помете един знак „Стоп“, преди да се забие в някаква паркирана кола и да спре.

Бош за момент бе зашеметен, а после остра болка в коляното проряза мъглата и го накара да се освести. Той стисна коляното си и се огледа, мъчейки се да се ориентира и да разбере какво е станало. Видя през предното стъкло синьото БМВ, което търсеше. То стоеше насред „Линкълн“, а десният му фар бе счупен от удара.

Бош бързо си изгради представа за станалото. Ролс бе блъснал колата му изотзад със специална полицейска маневра — тактика при преследване, която имаше за цел да завърти колата с удар в десния ъгъл, да промени посоката на инерцията й и да я прати в неконтролируемо занасяне.

Макар и само леко повредено, БМВ-то не потегли. Стоеше неподвижно насред улицата. А после вратата на шофьора се отвори рязко и оттам излезе Ролс. Заобиколи колата отпред и отначало Бош помисли, че ще огледа повредите. Но Ролс дори не погледна към предницата на БМВ-то. Вместо това тръгна спокойно към колата на Бош.

Бош виждаше, че държи пистолет до тялото си.

— Сигурно се майтапиш — промърмори Бош.

Наведе се през централната конзола и изстена, щом усети болка в ребрата. Отвори жабката, бръкна вътре и сви ръка около своя пистолет. Изправи се отново в седалката, държейки оръжието върху бедрото си. Нямаше представа какъв сблъсък му предстои.

Ролс продължаваше да върви напред и когато се приближи, изведнъж вдигна оръжието си за стрелба.

— Не, не, не, не… — почна Бош.

Вдигна пистолета си да се прицели, но Ролс стреля пръв и Бош усети изгаряща болка да пронизва мозъка му.

37.

Гласът на Бош бе прекъснат от силен трясък, последван от свирене на гуми по асфалт, а после едно последно хрущене на метал.

— Хари! — изкрещя Балард в телефона.

Не получи отговор.

— Хари? Какво става?

Все още никой не отговаряше, а после тя чу гласа му, но бе приглушен и далечен. Не можеше да различи думите.

— Хари? Чуваш ли ме?

А после го чу ясно, макар да бе очевидно, че не говори в телефона.

— Не, не, не, не…

Последваха изстрелите. Ясни, отсечени гърмежи. Първо един, последван от звук на трошащо се стъкло, а после истинска градушка от огън. Прекалено много изстрели за прекалено малко секунди, за да ги преброи. А накрая един последен изстрел, приглушен и достатъчно късно след другите, за да е довършващият, контролният изстрел.

— Хари! — изкрещя Балард.

Завъртя рязко кормилото на колата за обратен завой. Пусна сирената и полицейските лампи, скрити в предната решетка, и полетя към Санта Моника.

Втора част

Свещена земя

38.

Бош седеше на ръба на кушетката за прегледи; не искаше да легне, защото това можеше да ги накара да го вземат в болницата за през нощта, а той нямаше намерение да стои тук повече от минимално необходимото. „Санта Моника“ може да беше отлична болница, но той искаше да се прибере вкъщи и да спи в собственото си легло.

Трябваше да се обади на дъщеря си, но телефона му го нямаше. Бе излетял от ръката му, когато колата му бе блъсната отзад. Той чакаше лекаря от спешното да мине през завесата, да провери за последен път състоянието му и да му даде рецепта, преди да го пусне.