Пустинна звезда

— Благодаря ти за помощта. Слушай, би ли ми направил една услуга? Ако видиш Дейви, недей да споменаваш за мен.

— Не бери грижа. Изобщо не говоря с него.

Бош тръгна обратно покрай лодките към колата си. Слънцето се беше спуснало ниско. Залезът щеше да настъпи скоро. Той бе планирал да е на Малъри, Меката на залезите на Кий Уест, за емблематичния за острова момент, но се чувстваше наелектризиран от мисълта, че може би знае къде е Финбар Макшейн. Утре пак щеше да има залез. Ако той още беше тук, за да го види.

Платното за паркиране бе еднопосочно. Преведе го под моста, а после до входа на друго пристанище. Той видя рампи за лодки, а зад тях — плаващи домове, събрани във водата като морско село. Повечето имаха по-малки моторници с поплавъци, вързани към задните им пристани и палубите им. Плаващите домове бяха двуетажни, боядисани в пастелни цветове, разположени върху шлепове и навързани заедно, за да образуват обща колония.

Преброи осем къщи, редящи се навътре в залива. Предпоследната имаше наклонен сив покрив с голямо жълто усмихнато личице, нарисувано на него. Беше с черна превръзка на окото и червена кърпа за глава с череп и кръстосани кости. Стените на къщата бяха в същия жълт цвят, а на задната веранда бе вързана малка моторница.

Паркингът пред плаващите домове бе препълнен. Наложи се Бош да паркира на следващия и да се върне пеш. Коляното започваше да го наболява отново, но той бе оставил шишенцето „Адвил“ в хотелската си стая. Докато стигне до рампата към плаващите домове, вече куцаше.

На трапа, водещ надолу, нямаше охрана. Бош се хвана за парапета и внимателно заслиза по стръмната рампа, докато не стъпи на широкия равен бетонен кей, който свързваше всички плаващи домове.

Тръгна небрежно по кея като турист, който се възхищава на този морски квартал. Докато вървеше, отделяше еднакво време да огледа всяка къща от двете страни на пътя. Когато стигна до жълтата, която бе предпоследна, видя, че плъзгащата се врата на балкона на втория етаж е отворена, само комарникът е затворен. Чу отвътре да долита музика — с реге ритъм, но песента не му беше позната.

Тук Бош използва контузията си в своя полза. Спря и се облегна на стълба на една улична лампа в края на кея. Вдигна и свали няколко пъти левия си крак, все едно раздвижва схваната става. В същото време изучаваше жълтата къща. Видя, че палубата е издадена от дясната й страна и образува тясна пътека до задния пристан и вързаната там моторница. Забеляза също двойната ключалка на входната врата.

Доволен от събраната разузнавателна информация, Бош тръгна обратно към рампата. Беше видял достатъчно. Вярваше, че човекът, когото бе преследвал дълги години, е в жълтата къща. Трябваше да се върне в хотелската си стая. Трябваше да вземе още „Адвил“ и да състави план за следващото си идване тук под прикритието на нощта.

51.

Балард закъсня с десет минути за срещата си в четири часа с Вики Блоджет — прокурорката, назначена да се занимава със случаите на отдела. Балард винаги бе имала лесни и открити взаимоотношения с Блоджет, но този път беше разсеяна, докато правеше обзор на случая — пропускаше някои неща и ги поднасяше в разбъркан ред. Откакто си тръгна от лабораторията, се намираше в истинска мъгла. Олга Рейес бе изтласкана от ума й от нуждата да намери Хари Бош.

— Чакай да видя дали разбирам правилно поредицата събития — каза Блоджет. — Бош е видял Ролс да изхвърля кутията в контейнера, но после сте чакали три дни, за да я приберете? Защо?

— Не, не, нямах предвид това, съжалявам, ако те обърквам — каза Балард. — Бош не го е видял да изхвърля кутията. Просто по-късно осъзна, че Ролс може да се е занимавал с изхвърляне на улики, когато го е видял, и е решил да бяга. С други думи, той е изхвърлил кутията, видял е Бош, а после се е втурнал към колата си и е потеглил.

— Но защо сте чакали три дни да отидете там? Виждаш ли, това е проблем. Ако той не е видял Ролс да изхвърля кутията, ще ни е трудно да я свържем с него.

— Че кой друг би могъл да го направи? Контейнерът е буквално на двайсет метра от задния вход на магазина на сериен убиец. Бош пострада доста сериозно при неделната случка. Прецака си коляното и ребрата в катастрофата, да не говорим за куршума, изсвистял покрай главата му, който му разкъса ухото. Трябваха му два дена да събере две и две, и тогава отидохме да преровим контейнерите.

Блоджет кимна и записа набързо нещо в бележника си. После каза:

— Ами, там е проблемът. Тези три дни. Всеки би могъл да изхвърли кутията. Както знаеш, престрелката с Ролс бе широко отразена в медиите. Някой може да е видял репортажа, а после да е отишъл там да изхвърли кутията с надеждата, че ще я намерят и ще я свържат с Ролс.

Мъглата се разсейваше. Балард се втренчи невярващо в Блоджет.

— Сигурно се шегуваш. Това хлапе е в затвора от тринайсет години. Искам да кажа, вече дори не е хлапе. Не би трябвало да е там.

— Сто процента ли си сигурна? — попита Блоджет.

— Да, сигурна съм. Хорхе Очоа е невинен.

— Имало е ДНК съвпадение.