Разбудени фурии

— Разсъдете сами. Преди шест седмици ние колективно причиняваме смъртта на едно високопоставено синче от якудза и двамата му биячи. А сега някой ни търси.

— Не. Някой търси теб. Тепърва ще се разбере дали търси и нас.

— Слушайте. Всички. — Завъртях настоятелен поглед из тясната стаичка без прозорци, която бяха осигурили за Силви. Тясна спартанска койка, стандартни вградени шкафчета, стол в ъгъла. Координаторката лежеше, а ние едва се събирахме в теснотията около нея. — Те знаят за Силви, свързали са я с мен. Приятелят на Оиши го каза със сигурност.

— Мой човек, та ние очистихме онази стая като…

— Знам, Ядви, но не беше достатъчно. Те разполагат със свидетели, които са ни видели заедно, периферни видеозаписи, а може би и още нещо. Важното е, че аз познавам онзи Ковач и, повярвайте ми, ако изчакаме да ни догони, ще откриете, че изобщо няма значение дали търси мен, Силви или и двама ни. Човекът е бивш емисар. Ще изтрепе всички в тази стая просто за да не си усложнява живота.

Познатият стар ужас от емисарите — Силви спеше, изтощена и натъпкана с възстановителни лекарства, а Ор беше твърде разпален от спора, но останалите неволно трепнаха. Зад бронята на демилитското хладнокръвие те бяха израсли с ужасяващите истории от Адорасион и Шария, както впрочем и всички останали. Емисарите идват да разрушат родния ти свят. Не беше толкова просто, разбира се; истината бе по-сложна и в крайна сметка далеч по-злокобна. Но на кого ли му трябва истината в тази Вселена?

— Ами ако ги изпреварим? — обади се Ядвига. — Откриваме приятелчетата на Ковач в предмостието и им запушваме устата, преди да са се обадили.

— Вероятно е твърде късно, Ядви. — Ласло поклати глава. — Пристигнахме преди два-три часа. Който се интересува, вече го е научил.

Набираха инерция. Аз стоях мълчаливо и гледах как всичко върви точно накъдето желаех. Кийока се навъси, обмисляйки положението.

— Така или иначе няма начин да открием онези гадове. Тук, кажи-речи, всичко живо има милспортски акцент и физиономия на бияч. Най-малкото ще трябва да проверим базата данни на предмостието, а точно сега — тя посочи сгушената фигура на Силви — не сме в състояние да го сторим.

— Дори и Силви да беше във форма, пак щеше да е адски трудно — заяви унило Ласло. — Както сме се насадили в момента, Курумая ще ни спипа за ушите дори ако си измием зъбите с погрешен волтаж… Онова нещо дали наистина пази от подслушване?

Той кимна към персоналния резонансов заглушител на стола. Кийока също кимна — може би с лека умора.

— Чудо на модерните технологии, Лас. Наистина. Купих го от базара на Рейко точно преди да потеглим. Мики, работата е там, че сега сме едва ли не под домашен арест. Казваш, че онзи Ковач идва за нас. Какво предлагаш да сторим?

Започва се!

— Предлагам тази нощ да се измъкна със „Зора над Дайкоку“ и да взема Силви със себе си.

Мълчанието разтърси стаята. Проследих погледите, прецених чувствата, пресметнах накъде отиват нещата.

Ор разкърши шия като боец на арената преди схватка.

— Ти — бавно изрече той — върви да си го начукаш.

— Ор… — обади се Кийока.

— В никакъв случай, Ки. Мамка му, в никакъв случай няма да я води където и да било. Не и докато съм тук.

Ядвига ме огледа с присвити очи.

— Ами ние, Мики? Какво да правим, когато пристигне Ковач, зажаднял за кръв?

— Крийте се — отговорих аз. — Помолете приятелите за помощ, изчезнете нейде из предмостието или в Неразчистеното с нечий екип, ако се съгласят да ви вземат. Дявол да го вземе, дори накарайте Курумая да ви арестува, ако вярвате, че ще може да ви опази.

— Хей, скапаняк, можем да сторим всичко това и без да ти поверяваме Сил…

— Тъй ли, Ор? — Погледнах гиганта право в очите. — Можете ли? Можете ли да нагазите пак в Неразчистеното, докато Силви е в това състояние? Как ще я отнесете там? С кой екип? Кой екип може да си позволи подобен товар?

— Той е прав, Ор. — Ласло сви рамене. — Дори и Оиши няма да се навие.

Ор се озърна с потрепващи очи като подгонен звяр.

— Можем да я скрием тук, в…

— Ор, не ме слушаш. Ковач няма да остави камък върху камък, за да стигне до нас.

Познавам го.

— Курумая…

— Забрави. Ако му се наложи, ще прегази Курумая като ангелски огън. Ор, само едно ще го спре — новината, че Силви и аз сме напуснали. Защото тогава няма да губи време да търси вас. Когато пристигнем в Текитомура, ще се погрижим вестта да стигне до Курумая и докато Ковач се върне, вече всички в предмостието ще знаят, че сме духнали. Това му стига, за да скочи на първия заминаващ кораб.

Нова тишина, този път сякаш изпълнена с напрежението на цъкаща бомба. Гледах ги как се хващат на въдицата един по един.

— Разумно, Ор. — Кийока потупа гиганта по рамото. — Не е приятно, но се сканира.

— Така поне ще измъкнем шефката от бойната линия.

Ор се опомни.

— Мамка ви, хора, да не сте се побъркали? Не виждате ли, че той се опитва да ви сплаши?

— Да, и успя да ме сплаши — отсече Ласло. — Силви е извън строя. Ако от якудза са наели емисар-убиец, спукана ни е работата.