Сага за Австралия

— Защо пък да не излезе? Поезията не е занимание за старчоци, тя е израз на извисяването на младата душа към небесата. — Навремето и аз — натърти тъжно господин Тисълтуейт — пишех стихове. Когато бях млад и зелен, някъде четиринайсет — седемнайсетгодишен. А сега не ставам за нищо друго, освен за злъчни памфлети. — Той се поразвесели, нададе гръмовен смях и стовари пестник върху масата толкова силно, че мастилницата отскочи. — Но ти, Ричард, още не знаеш нищо! Бристъл току-що бе споходен от благодат благодарение на посещението не на друг, а на великия доктор Самюъл Джонсън

15

и на оня блюдолизец Бозуел

16

, дето все се навърта около него.

— И аз подочух нещо такова. Сенхор Хабитас си е ерудит, пък и аз също съм чел епоса на Роули. Разбрах, че Джонсън и Бозуел преспали тук само една нощ и беж да ги няма — отсъдили, че Бристъл вони по-гадно и от труп, разлагал се един месец, че баирите ни са прекалено стръмни за изчакване, а условията — толкова лоши, че Бозуел си спомнил с умиление за родната Шотландия.

— Наистина са се омели на бърза ръка, но Джонсън първо е посетил сестрите Мор — уточни господин Тисълтуейт и завря камбест нос в чашата с рома.

— Заедно с Бозуел ли?

— Къде ти! Не, без него! В Лондон Бозуел се бил изпокарал с Хана Мор и сега не искал и да припари до вратата й.

— Помниш ли? — намеси се и Дик. — След последните избори Хана прати на Едмънд Бърк букетче и кокарда. Ако не друго, то жената поне е заклета привърженица на вигите.

— Точно така, пратила му е букет, придружен със стихче: „Разправят, груб бил Едмънд, но кажете как, гръд антична да поема въздуха за простосмъртни?“ — издекламира с ръка на сърцето господин Тисълтуейт. — Тя си пада и по онова американче Кругър, а да си виждал някъде по белия свят Дик, двама души, които да си приличат по-малко, отколкото Бърк и Кругър?

— По време на изборите — грейна в усмивка Ричард — неколцина поддръжници на Кругър се събрали под прозорците на Хана и се провикнали три пъти в прослава на Сафо. Да ти призная, това ме накара да се замисля. Тая жена си стои стара мома, въпреки че е богата и хубавка. Дали няма лесбийски наклонности?

— Пет пари не давам какви са й наклонностите — отсече господин Тисълтуейт. — Лично аз щях да се пръсна от смях, когато някои от привържениците на Кругър решиха, че Сафо е някакъв новоиздигнат кандидат. — Той се изкиска гръмогласно и пак подхвана старата си тема: — Е, да, Джордж Каткот си е наумил да прави, да струва, но да докаже, че „Ръкописите на Роули“ са автентични. Ако са фалшификат, „Бъргъм и Каткот“, калайджии, ще изгубят благоразположението на торите.

— Той се шляпна развеселен по коляното. — Представяш ли си, моля ти се, Каткот си направил труда и се охарчил да качи със стол носилка доктор Джонсън чак на Сейнт Мери Редклиф. Носачите спирали през пет метра да си поемат въздух. Щом стигнали горе, Каткот успял да убеди оная надута престорена торба лой да изкачи стълбите към северната колонада на заветното място, където се намира стародавното ковчеже, дало ни ръкописите на Роули, ала нашият запъхтян доктор Джонсън си останал непреклонен. Бил повече от убеден, че техен автор е голобрадото пале Чатъртън. Така че, ако зависи от доктор Джонсън, Бъргъм и занапред ще си остане син на докер от Бристъл. — Тисълтуейт пак се запревива от смях. — Божичко, какво разочарование! Залагам си главата, че Бъргъм си е мечтал да се порови из древните документи, където да изнамери някоя бумага от времето на норманите, даваща право на него, барон Дьо Бергам, да отнеме на херцог Бофор и лорд Ботур собствеността върху рудниците за въглища в Кингзуд. Домовете на Бъргъм и Каткот са удавени в сълзи. — След като приключи с разказа си, господин Тисълтуейт се изправи, залитайки, на нозе и се приготви да се сбогува. — Знам, раничко е, но щом те видях, Ричард, съвсем се ошашавих — оповести той и както се олюляваше, се запъти към вратата. — И аз не знам защо — чу се гласът му вече от Брод Стрийт. — И аз не знам защо, понеже кой си ти, синът на някакъв си кръчмар? Загадка, истинска загадка. — Иззад рамката на вратата се показа главата с опърпана тривърха шапка, килната хъшлашки на една страна. — Възможно ли е очите на един пиян човек да виждат в бъдещето? Дали вярвам в предчувствия ли? Бре, бре, бре! Наричай ме Касандра, понеже, честен кръст, аз съм си една окаяна грохнала бабичка. Ха-ха-ха! Античната ми гръд се изпълни с въздуха за простосмъртните!

— На тоя му хлопа дъската — рече Дик. — Наистина.

Войната срещу тринайсетте колонии в Америка продължаваше с толкова много победи на англичаните, че озадачените граждани на Бристъл очакваха преселниците всеки момент да обявят капитулация. Според мълвата те били превзели Бостън и били изтласкали оттам сър Уилям Хау, той обаче на бърза ръка се изнесъл към Ню Йорк очевидно с намерението да разделя и да побеждава, като прогони Джордж Вашингтон в Ню Джърси и се вклини между северните и южните колонии. Брат му адмирал Хау разгромил новоизлюпената американска флота при Насо и залива Нарагансет, така че Британия властваше над моретата.