Сага за Австралия

Торн впи озадачен очи в него, после вдигна фенера и се взря още веднъж изпитателно в лицето му.

— Не ти е чист косъмът, Сийли — проточи той бавно. — Я кажи, по кого си падаш, по мъже или по жени?

— Не ти влиза в работата, Бил. Прибирай се и измисли какво ще обясняваш на шефа на Акцизното управление. Понеже тъкмо ти ще опереш пешкира.

— Как така аз! Ами вие! Вие сте не по-малко виновни от мен!

— Опасявам се, че не е точно така — отвърна развеселен Тревилиън и скочи в каруцата. — Не си ли му казал, Том?

— Какво да ми е казал?

Ала господин Кейв трепереше като листо и сякаш бе изгубил дар слово. Само поклати глава.

— Том е прехвърлил разрешителното за производство на алкохол на твое име — поясни Сийли. — Преди известно време. Рекох му, че не е зле да го направи, и той тутакси се съгласи.

А колкото до мен, аз изобщо не съм свързан със спиртоварната на Кейв — подсмихна се Сийли, сетне дръпна юздите и подкара конете.

Уилям Торн продължи да стои като вкаменен.

— Къде отиваш, бе, човек? — попита с подкосени нозе.

Сийли прихна, при което оголи белоснежни зъби.

— Как къде, в Темпъл, за да предупредя нашия помагач.

— Чакай, идвам и аз!

— Ти, Бил — натърти господин Сийли Тревилиън, — ще се прибереш вкъщи.

Каруцата се скри, а Торн остана да се разправя с Кейв.

— Как можа да ми причиниш такова нещо, Том!

Кейв облиза устни.

— Сийли настоя — изблея той. — Кажи как да му се опълча, Бил!

— И какво излиза, прехвърлил си, значи, разрешителното на мое име. Ах ти, малодушен мухльо! — завайка се горчиво надзирателят.

— Сийли е виновен за всичко — заповтаря като навит Томас Кейв. — Няма да те зарежа на произвола на съдбата, честен кръст. Ще направя всичко, само и само да те измъкна.

Качи се с триста мъки, като пъшкаше и се задъхваше, на коня, Торн обаче не си направи труда да му помогне.

— Ще имам грижата да изпълниш обещанието си, Том. Сега-засега по-важно обаче е да убием Ричард Морган.

— И дума да не става! — викна Кейв. — Прави, каквото ще правиш, само не посягай на Морган. Толкова ли си глупав, ония в Акцизното знаят кой е донесъл за нас. Ако убием издайника, всички ще увиснем на бесилото.

— Стигне ли се до съд, и бездруго ще ме обесят, поне ще знам, че съм му видял сметката на оня никаквец — изкрещя с цяло гърло Торн. — Така че, Том, постарай се да не се стига до съд! Това важи и за Сийли! Ако загазя, ще повлека след себе си не само Ричард Морган, така да знаеш. Ще се погрижа да платите и вие двамцата със Сийли — всички ще идем на дръвника! Чу ли ме добре? Всички!

На другия ден — двайсет и трети юни, господин Бенджамин Фишър повика рано-рано сутринта Ричард в Управлението по акцизите.

— Съветвам ви, господин Морган, да не се връщате на работа — подхвана началникът, пламнал като домат. — Ония негодници, моите подчинени, да вземат да нападнат спиртоварната на Кейв посред бял ден! Не са заловили никого на местопрестъплението. Единственото, което са направили, е да открият алкохола.

Ричард зяпна от изумление.

— Майко мила!

— Точно така, драги ми господине, изразихте се много добре. Вече не може да се направи нищо. Споделям чувствата ви, но стореното е сторено. Управлението може да предяви обвинение единствено към човека, на чието име се води разрешителното, задето държи в спиртоварната контрабанден ром.

— Към стария Том Кейв ли? Но не той е мозъкът на измамата!

— Не, разрешителното се води не на Томас Кейв, а на Уилям Торн.

Ричард пак го зяпна недоумяващо.

— Ами Сийли Тревилиън?

Господин Фишър го погледна отвратен, закърши ръце и се облегна на стола.

— Господин Морган, можем да предявим обвинение единствено към Уилям Торн. — Той остави очилата и се свъси. — Господин Тревилиън има дебели връзки, в града минава за безобиден, добродушен бонвиван. Ще разговарям лично с него, длъжен съм обаче да ви предупредя, че стигне ли се до съд, не знам на кого ще повярват, на него или на вас. Съжалявам много, но ако не се появят нови доказателства, няма в какво да обвиним господин Тревилиън. Не съм сигурен дали разполагаме с достатъчно данни — въздъхна накрая началникът, — за да качим на бесилото и Уилям Торн, макар че на него не му мърдат седем години изселване.

— Защо все пак вашите подчинени не са изчакали и не са ги заловили на местопрестъплението?

— Защото са страхливци, драги ми господине. Това е положението. — Господин Фишър си свали очилата и се зае да ги чисти и лъска, като мигаше, та очите му да не сълзят. — Рано е, но господин Томас Кейв вече чака долу, сигурно за да се опита да се споразумеем и да потулим цялата работа срещу тлъста глоба. Ето къде са големите пари, господин Морган, и аз не съм слепец, та да не виждам, че Уилям Торн е просто изкупителната жертва. Би трябвало да удържим акцизите не от човека, на чието име е издадено разрешителното, а от собственика на спиртоварната. Това засяга и вас. В смисъл за наградата, де.

На излизане от управлението Ричард се сблъска в преддверието с Томас Кейв, но прояви благоразумие и не му каза нищо. Нямаше смисъл да ходи в спиртоварната, затова се упъти към пивница „Гербът на Купър“.