САКАТИЯТ БОГ

Младата магьосница присви очи и се обърна към Фейнт.

– Келан варад. В’ап геруле ю мест.

Каквото и да беше казала, явно не изискваше отговор от Фейнт, която заговори на Араникт:

– Ние загубили. Търси Крепости. Път за дома. Даруджистан. Ти керал… ъъ, ти хвърля магия? Келан Варад? Висш маг?

Араникт се озърна към Брис и той сви рамене. Тя помълча малко, помисли и рече:

– Да, Фейнт. Атри-Цеда. Висш маг. Името ми е Араникт. – Кривна глава настрани и попита: – Ледерийския, който говориш, висша реч ли е, или не? Къде го научи?

Фейнт поклати глава.

– Грас. Седем града. Ерлитан. Низша реч, в гета. Ти говориш като курва.

Араникт дръпна силно от ръждивеца и се усмихна.

– Е, това вече е забавно.

Призракът на Суитист Сафърънс вдигна глинената си лула и примижа в къдрещия се от нея дим.

– Виждаш ли това, Фейнт? Това е съвършеният дъх на всеки животворящ бог, съществувал някога. По-свято от тамяна. Ако жреците пълнеха мангалите си с ръждивец, храмовете щяха да са пълни до пръсване с богомолци, като солена риба в каца…

– Богомолци ли? – Фейнт изсумтя. – Наркомани имаш предвид.

– Вариации на тема, скъпа. Спряла си да трепериш при всяко вдишване, виждам.

Фейнт се отпусна върху завивките.

– Чу Прешъс. Онази Араникт гребе Древна магия…

– И още нещо, каза тя. Новородено го нарече – какво означава това, в името на Гуглата?

– Все ми е едно. Знам само, че спря да ме боли навсякъде.

– И мен.

Суитист изпуфка доволно няколко пъти и рече:

– Бяха изнервени покрай Емби обаче, нали? – Погледна смълчания мъж, седнал до входа на палатката. – Сякаш изобщо не са виждали някой Боул досега, а, Емби?

Той с нищо не издаде, че я е чул, което за Фейнт бе донякъде повод за облекчение. „Сигурно си мисли, че съм превъртяла, с този мой еднопосочен разговор. Но пък може и да е прав. Нещо ми е прещракало, предполагам.“

Суитист Сафърънс завъртя очи към Фейнт.

– Видя ли сбруята на коня на командира им? – попита Фейнт тихо. – Моделът е различен от този на пиконосците. Ремъкът през рога на седлото. Ъгълът на стремето…

– За какво ми говориш, Фейнт?

– Конят на принца, идиотко. Сбруята е в малазански стил. Суитист Сафърънс я изгледа намръщено.

– Съвпадение? – Махна с ръка. – Извинявай, все едно не съм го казала. Странно, нали? Не мога да си представя, че малазанците са стигнали толкова далече. Но може и да са. О, добре, трябва да са, щом си видяла каквото си видяла…

– Главата ти се замая, нали?

– Бих могла да изпълзя навън и да повърна всеки момент. Емби, ще се дръпнеш от платнището, нали? Значи малазанска сбруя. Какво може да значи това според теб?

– Ако Прешъс и Араникт намерят начин да си поговорят, може и да разберем.

– Използваме ли изобщо Крепостите, Фейнт?

– Не преднамерено. Не. Майстор Квел разправяше разни истории обаче. Ранните дни, когато нещата са били доста по-диви от това, което ние търпим – когато не са знаели как да контролират или дори да избират порталите си. От време на време някой впряг скачал в някой свят, за който не знаели, че дори съществува. И се набутвали в големи неприятности. Квел веднъж ми каза за едно селение, където буквално нямало никаква магия. Акционерите, озовали се в тая дупка на Качулатия, доста се озорили, докато се върнат.

– М-да, нашата беше лесна, нали?

– Докато майстора ни не го изкормиха, да, Суити.

– Знаеш ли, съмнявам се, че Прешъс ще измъкне нещо полезно от Висшия маг.

– Защо мислиш така?

Суитист сви рамене.

– Защото нямаме какво да им предложим. Не можем да се пазарим и да сключим сделка.

– Разбира се, че можем. Връщат ни у дома и Тригали ще им предложат безплатна доставка. Каквото и да е, където и да е.

– Мислиш ли? Защо? Не вярвам, че може да сме толкова важни, Фейнт.

– Не си чела всички клаузи, нали? Ако изпаднем в беда, можем да се спазарим с пълната подкрепа на Гилдията и те ще уважат споразуменията до последната буква.