САКАТИЯТ БОГ

– Наистина ли? Е, значи се грижат добре за акционерите си. Впечатлена съм.

– Не можеш да им го отречеш – съгласи се Фейнт. – В смисъл, освен ако не изпаднем от впряга в движение и не ни разкъсат и изядат. Или не ни накълцат, докато се пазарим неуспешно. Или не ни размажат от бой на местната арена. Или не ни повали някоя чужда болест. Или не изгубим някой крайник, или не ни се размътят мозъците, или…

– Гигантски гущери не долетят от небето и не ни убият, схванах, да. Стига, Фейнт. С нищо не помагаш така.

Фейнт затвори очи.

– Просто се опитвам да не мисля за онези хлапета и дъртата, която ги взе.

– Те не бяха акционери, миличка.

„Ах, ето я пак моята Суитист.“

– И все пак. Беше жестоко, Суити, и още ме измъчва. Наистина.

– Мисля вече да изляза и да повърна.

Шмугването покрай Емби беше лесно за призрак, Фейнт го видя с очите си.

Прешъс Тимбъл потърка лицето си – беше леко изтръпнало.

– Как го правиш това? Тикаш думи в главата ми.

– Празната крепост се е пробудила – отвърна Араникт. – Тя е Крепостта на Невидимото, селенията на ума. Възприятие, знание, илюзия, заблуждение. Вяра, отчаяние, любопитство, страх. Оръжието й е лъжовната вяра в шанса, в сляпата съдба.

Прешъс клатеше глава.

– Слушай. Шансът е реален. Не можеш да кажеш, че не е. И лошият шанс също. Каза, че армията ви се е въвлякла в битка, която никой не е търсил – какво означава това?

– Страх ме е да мисля – отвърна Араникт. – Но те уверявам, че не беше сляпа случайност. Във всеки случай речникът ти се подобри чувствително. Разсъждаваш стабилно…

– Тъй че можеш да спреш да ми тъпчеш още неща, нали?

Араникт кимна.

– Пий. И си почини.

– Твърде много въпроси имам за това, Атри-Цеда. Защо Крепостта е празна?

– Защото е дом на всичко, което не може да бъде притежавано, не може да бъде владяно. Също така и тронът

в Крепостта е празен, оставен е вечно незает. Защото в самото си естество владеенето е илюзия, заблуда и продукт на голям заговор. За да има владетел, човек трябва да избере да бъде управляван, а това налага възгледи за неравенство, докато не бъдат, мм, официализирани. Докато не станат централни във възпитанието, съществени като свързваща сила в едно общество, докато всичко съществуващо не започне да крепи онези на власт. Празният трон ни напомня за всичко това. Е, на някои от нас поне.

Прешъс Тимбъл се намръщи.

– Какво имаше предвид, като каза, че Крепостта се е пробудила?

– Пустинните земи са наречени така, защото са увредени…

– Знам това. Но не мога да направя нищо по въпроса.

– И аз, до скоро. – Атри-Цеда извади пръчка навит ръждивец и бързо я запали. Димът сгъсти въздуха в палатката. – Представи си къща, която изгаря. Оставя само купища пепел. Това се е случило с магията в Пустинните земи. Дали изобщо ще се върне някога? Дали някога ще се изцери? Може би точно това виждаме тук, но силата просто не се показва. Тя расте и вече си мисля, че трябва да започне да покълва по определен начин. Да започне със… странстване. А после да стигне до Крепостите, като пускащи корен растения. – Махна с ръка. – Много странстване има в тези Пустинни земи напоследък, нали? Могъщи сили, толкова много насилие, толкова много воля.

– А от Крепостите към лабиринтите – промълви Прешъс и кимна замислено.

– А, малазанците също говорят за това. Тези „лабиринти“. И да е предопределено да се появят тук, още не са, Прешъс Тимбъл. Освен това съществува притеснение, че са болни, нали?

– Малазанците – изсъска Прешъс. – Приказват така, все едно те са изобретили лабиринтите. Имаше заболяване известно време, да, но това отмина.

– Крепостите винаги са били източникът на магическа сила на този континент – каза Араникт и сви рамене. – В много отношения ние, ледериите, сме доста консервативни, но започвам да мисля, че е имало други причини тук нещата да останат непроменени. К’Чаин Че’Малле са останали. А Форкрул Ассаил господстват в земите на изток. Дори съществата, известни като Т’лан Имасс, вече са сред нас, а и несъмнено Крепостта на Лед е във възход, което означава, че Джагът са се върнали. – Тя поклати глава. – Малазанците говорят за война между боговете. Боя се, че това, което предстои, ще се окаже по-ужасно, отколкото дори можем да си представим.

Прешъс облиза пресъхналите си устни и извърна очи. Палатката сякаш се беше стегнала около нея като изпъната смъртна плащаница. Тя потрепери.

– Искаме просто да се върнем у дома.

– Не знам как мога да ви помогна – рече Араникт. – Крепостите не са селения, през които пътуваш с охота. Всяко извличане от силата им носи хаос и лудост. Те са коварни места, пълни със смъртоносни капани и трапове, водещи към непознати светове. Още по-лошото е, че някои ритуали изискват кръв.

Прешъс се овладя и погледна Атри-Цеда в очите.

– На изток. Там има нещо – усещам го. Нещо с огромна мощ.

– Да – отвърна Араникт.