САКАТИЯТ БОГ

Ако идеше, пристъпваше по-близо до мен. Сойката е на дървото, пиленцето е в опасност. Но нищо не можеше да направи. Той тежеше два пъти колкото нея. Веднъж я хвърли през паянтовата стена на колибата. Това бе един вид грешка за тате, защото показа отвън това, което ставаше вътре, и хората видяха истината. Малкото ми семейство.

Някой съсед или минувач сигурно бе видял и беше решил, че това не му харесва. Ден по-късно тате го домъкнаха вкъщи пребит почти до смърт и ние, мама и двете й момчета – беше преди брат ми да избяга, – почнахме да се мъчим да го върнем към живота.

Глупаво, нали? Трябваше да довършим каквото бе започнал справедливият ни съсед.

Но не го направихме.

Помня последния ден на всичко това. Бях на седем, почти на осем. Джинанси Кроткия, който живееше горе по улицата и работеше като точилар на ножове, го бяха намерили удушен в уличката зад дюкяна му. Хората бяха разстроени. Джинанси беше стабилен човек, стар ветеран от Фаларийските войни, и макар да си имаше слабост към пиенето, не беше ужасен пияница. Изобщо. Удари повече ейл и налита да съблазни всяка жена, която му се мерне пред очите. С две думи, мила душа. Така казваше мама, а ръцете й пърхаха като криле.

Тъй че хората бяха разстроени. Беше пил предната нощ. Не бил в добра форма да се защити. Въжето, което го беше убило, бе оплетено от конски косъм – помня как хората говореха за това, все едно е важно, макар да не знаех тогава защо е важно. Но бяха намерили конски косъм в шията на Джин.

Стариците, които живееха в една къща на ъгъла, три, като че ли все поглеждаха към нас – бяхме отвън, слушахме как говорят всички, до един развълнувани. Мама беше станала бяла като оскубана птица. Тате седеше на пейката до вратата на колибата. Имаше обрив на дланите и бавно ги мажеше с шепа свинска мас. Имаше някакъв странен поглед в очите му, но за първи път не изказваше мнение по въпроса.

Конски косъм. Традиция сред външните, лагерите на дървосекачите извън града. „Как се бесят прелюбодейците, а?“ И стариците кимаха. „Но старият Джинанси, той пък никога…“ „Не го можеше, нали? Изгорял беше отдолу – бил на кораб, дето се подпалил, когато взеха пристана на Фалар. Нищо не можеше да направи.“

Пияният съблазнител, дето нищо не може да направи. Колко ли шибано жалко трябва да е било това? Да ти се скъса сърцето.