САКАТИЯТ БОГ

И винаги имаше добра дума за мама, когато ходеше при него да занесе единствения ни нож да го наточи. Че и едва ли й взимаше нещо. „С тоя нож мишка не можеш обръсна, ха! Ей, момче, мама давала ли ти е да обръснеш мишка? Хубаво упражнение, като ти се мерне някоя под носа! Малко са ти годинките още обаче.“

„Ревнивец ще е, значи“ – каза някой в тълпата. „Не, кажи го ревнив глупак. С дървен мозък.“ И няколко души се засмяха, но смехът не беше приятен. Хората се досещаха за нещо. Знаеха нещо. Стигаха до нещо.

Като птица в трънлив храст, мама се шмугна вътре без звук. Последвах я, като си мислех за горкия Джинанси и кой ще точи ножа на мама сега. Но тогава тате стана и влезе на стъпка пред мен. Стопената мас капеше от ръцете му.

Не помня какво точно видях. Само едно блясване всъщност. Горе към лицето на тате, точно под грамадната му брадата челюст. А той издаде хриплив звук и коленете му се огънаха, сякаш се канеше да седне – точно върху мен. Скочих назад, спънах се в прага и паднах в прахта до пейката.

От тате излизаха някакви звуци, все едно храчеше, но не от устата му. От шията. А когато падна на колене и се изви към входа, сякаш искаше да излезе навън, предницата на ризата му бе мокра и светлочервена. Погледнах в очите на баща си. И за първи и единствен път в живота си с него всъщност видях там нещо живо. Трепване, проблясък, който си отиде завинаги, щом се смъкна на прага.

Зад него мама държеше малкия нож в дясната си ръка.

– Хайде дръж го, момче. Остър е достатъчно да обръснеш мишка – магия на Подпалвачите на мостове, каквато мога да направя с читаво желязо. Дай ни още една усмивчица, миличък Еладе, нищо друго не искам в отплата, скъпи.

– Е, новобранец, можеш ли изобщо да стоиш мирно? Гледам те как все се въртиш като шугав. Я кажи, твоят старец да не е бил дворцов клоун или шут?

Не, старши сержант, тате беше дървосекач.

– Нима? От кръвта на външните значи? Но си доста мършав за син на дървосекач. Не ставаше за занаята, а?

Той умря, когато бях на седем, старши сержант. Не исках да тръгна по неговия път. Повечето научих откъм страната на мама в семейството ни – имах леля и вуйчо, които работеха с животни.

– Намерих ти име, момче.

Старши сержант?

– Виж, написах го ей тук, правим го официално. Името ти е Уидършинс и вече си морски пехотинец. Сега ми се махай от очите – и кажи на някой да разкара ония кучета. Тоя лай ме побърква.

– Как е стомахът, Уид?

– Гори като въглени, сержант.

Шестима от редовната пехота се приближаваха към тях. Водачът им изгледа Балм накриво и рече:

– Юмрук Блистиг ни назначи към тоя, сержант.

– Тоя или оня, ефрейтор? – каза Балм.

Троутслитър се изсмя със зловещо пискливия си смях и редовните чак подскочиха.