Сянката на вятъра

— Все ще измислите нещо. Планът е да последваме твърде разумното предложение на господин Барсело. Покажете й колко сте наясно, че най-вероломно ви е излъгала за Каракс, че тъй нареченият й съпруг Микел Молинер не е в затвора, както тя твърди, че тя е коварната ръка, която е прибирала кореспонденцията от стария апартамент на семейство Фортуни-Каракс, използвайки пощенска кутия на името на несъществуваща адвокатска кантора… Кажете й всичко, което е необходимо и целесъобразно, за да вземе да й пари под краката. Да, и то с мелодрама и библейска тържественост. После, просто за ефект, ще си отидете и ще я оставите да се пържи в соса на угризенията.

— А през това време…

— През това време аз ще съм готов да я последвам — цел, която смятам да осъществя с помощта на най-прогресивните техники на камуфлажа.

— Тая работа няма да стане, Фермин.

— О, маловерецо! Я да чуем, какво ви каза бащата на момичето, за да ви докара до това състояние? Заплахата ли ви тревожи? Хич не й обръщайте внимание. Хайде, какво ви каза оня лунатик?

Отвърнах, без дори да се замисля.

— Истината.

— Истината според свети великомъченик Даниел?

— Смейте се колкото ви душа иска. Така ми се пада.

— Не се смея, Даниел. Просто ми е тежко да ви гледам как се самобичувате. Всеки би помислил, че сте на път да наденете власеница. Нищо лошо не сте направили. Достатъчно мъчители има в тоя живот, та не е нужно човек да се държи като Торкемада

79

със самия себе си.

— От опит ли говорите?

Фермин сви рамене.

— Никога не сте ми разказвали как са се пресекли пътищата ви с Фумеро — казах аз.

— Искате ли да чуете една поучителна история?

— Само ако вие имате желание да ми я разкажете.

Фермин си наля чаша вино и я пресуши на един дъх.

— Амин — рече той на себе си. — Онова, което мога да ви разправя за Фумеро, е публична тайна. Когато за пръв път чух името му, бъдещият инспектор беше наемен убиец, който изпълняваше поръчки за анархическия синдикат, ИАФ. Беше си спечелил солидна репутация, защото нямаше ни страх, ни скрупули. Достатъчно бе да му дадат нечие име и той ликвидираше човека на улицата, с изстрел в лицето посред бял ден. В размирни времена такива таланти високо се ценят. Нямаше и лоялност, да не говорим за някакви убеждения. През оная работа му беше на коя кауза служи, стига каузата да му помагаше да се издига. Светът е пълен с такива отрепки, но все пак малцина имат таланта на Фумеро. От анархистите премина на служба при комунистите, а от тях до фашистите имаше само една крачка. Шпионираше и продаваше информация от една фракция на друга; от всички взимаше пари. Аз дълго време го държах под око. Тогава работех за правителството на Женералитат. Понякога ме бъркаха с грозния брат на президента Компанис, което ме изпълваше с гордост.

— Какво точно правехте?

— От всичко по малко. В днешните сапунени радиосериали това, което правех, биха го нарекли шпионаж, но във военно време всички сме шпиони. Част от работата ми беше да държа под око типове като Фумеро, че те са най-опасните. Като усойници са — нямат ни вяра, ни съвест. По време на война изникват отвсякъде. В мирно време надяват маска. Но винаги ги има — с хиляди. Работата е там, че рано или късно успях да разкрия неговата игра. По-скоро късно, отколкото рано, бих казал. Барселона падна след броени дни и положението коренно се промени. Превърнах се в търсен престъпник, а моите началници бяха принудени да се крият като плъхове. Естествено, Фумеро вече бе начело на операцията по „прочистването“. Чистката се провеждаше открито, с разстрели насред улицата или в крепостта Монжуик. Мен ме арестуваха на пристанището, когато се опитвах да издействам билет за гръцки товарен кораб, за да пратя във Франция някои от шефовете ми. Отведоха ме в Монжуик и два дена ме държаха в абсолютно тъмна килия, без вода и без вентилация. Когато отново видях светлина, това бе пламъкът на един поялник. Фумеро и някакъв тип, който говореше само немски, ме провесиха за краката с главата надолу. Немецът най-напред ми смъкна дрехите, като ги изгори с поялника. Личеше си, че е вещ в тая работа. Когато останах гол, както майка ме е родила, и всички косми по тялото ми бяха опърлени, Фумеро заяви, че ако не му кажа къде се крият началниците ми, забавата тепърва ще започне. Аз не съм храбрец, Даниел. Никога не съм бил, но малкото смелост, която имам, ми стигна, за да му кажа да отиде да се шиба. По знак на Фумеро немецът ми инжектира нещо в бедрото и изчака няколко минути. После, докато Фумеро пушеше и ме гледаше усмихнат, оня започна най-старателно да ме пържи с поялника. Виждали сте белезите…

Кимнах. Фермин говореше спокойно, без никаква емоция.