Сянката на вятъра

СКИТНИК УБИВА ЖЕНА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН

Барселона/Информационна агенция

Полицията търси скитника, който този следобед уби с хладно оръжие Нурия Монфорт Масдедеу, жителка на Барселона.

Престъплението е извършено към средата на следобеда в квартал Сан Хервасио, където жертвата била нападната от скитника без видим мотив. Според Централна дирекция на полицията, той явно я е следял по причини, които още не са изяснени.

Както изглежда, убиецът Антонио Хосе Гутиерес Алкайете, на петдесет и една години, родом от Виля Инмунда, провинция Касерес, е добре известен престъпник с обширно досие от душевни болести, който преди шест години е избягал от затвора Модело и досега успява да се укрие от властите, като приема различни самоличности. В момента на престъплението бил облечен с расо. Въоръжен е и полицията го описва като твърде опасен. Все още не е известно дали жертвата и убиецът са се познавали, макар че според източници на Централна дирекция на полицията всичко сочи към такава хипотеза; мотивът за престъплението също не е известен. Жертвата е намушкана шест пъти в корема, шията и гърдите. Нападението, извършено близо до едно училище, било видяно от неколцина ученици, които алармирали своите учители, а те на свой ред повикали полицията и Бърза помощ. Според полицейския доклад, смъртта настъпила вследствие на многобройните рани. Жертвата била обявена за мъртва при постъпването си в Клиниката на Барселона в 18:15.

41

През целия ден нямахме вести от Фермин. Баща ми настоя да отворим книжарницата както винаги и да представим на света фасада, показваща, че сме невинни и всичко си е постарому. Полицията бе сложила на пост един агент пред стълбището, а друг наблюдаваше Пласа де Санта Ана, подслонил се под портала на църквата като новоизлюпен светец. Гледахме ги как зъзнат от студ под силния дъжд, които валеше от зори, пъхнали ръце в джобовете на шлиферите си; с напредването на деня парата от дъха им ставаше все по-прозрачна. Неколцина съседи минаха покрай книжарницата, поглеждайки крадешком през витрината, но нито един купувач не се осмели да влезе.

— Мълвата сигурно вече се е разнесла — рекох.

Баща ми само кимна. Цяла сутрин не бе ми казал и една дума, изразяваше се само с жестове. Страницата с новината за убийството на Нурия Монфорт лежеше на тезгяха. На всеки двайсет минути той отиваше до нея и я препрочиташе с непроницаемо изражение. През целия ден трупаше гняв в себе си, без да му дава израз.

— Колкото и да четеш тази статия, тя няма да се превърне в истина — казах му аз.

Баща ми вдигна очи и ме изгледа сурово.

— Ти познаваше ли тази жена? Нурия Монфорт?

— Разговарял съм с нея няколко пъти.

Лицето на Нурия Монфорт бе обсебило мислите ми. От моята неискреност чак ми се гадеше. Още ме преследваха нейният мирис, докосването на устните й, образът на онова безупречно подредено бюро и очите й — тъжни и мъдри. „Няколко пъти.“

— Защо трябваше да разговаряш с нея? Какво общо имаше тя с теб?

— Беше стара приятелка на Жулиан Каракс. Посетих я, за да я разпитам какво си спомня за него. Това е всичко. Тя беше дъщеря на Исаак, пазителя. Той ми даде адреса й.

— Фермин познаваше ли я?

— Не.

— Как можеш да си сигурен в това?

— А ти как можеш да се съмняваш в него и да вярваш на тия лъжи? Фермин знаеше за тази жена само онова, което аз съм му разказал.

— И затова ли я е следял?

— Да.

— Защото ти си го помолил.

Не казах нищо. Баща ми въздъхна.

— Ти не разбираш, татко.

— Дума да няма. Не разбирам нито теб, нито Фермин, нито…

— Татко, всичко, което знаем за Фермин, показва, че това, дето го пише тук, е невъзможно.