Сянката на вятъра

— Жулиан не обича никого освен себе си и проклетите си книги — промълвих.

Вдигнах поглед и видях усмивката на Микел — усмивка на старо и мъдро дете.

— И какво се надява да спечели Фумеро, като разгласява тая работа сега?

Не ни отне много време, за да разберем. Няколко дни по-късно един съвсем измършавял и подобен на привидение Хорхе Алдая се появи в дома ни, пламнал от гняв и озлобление. Фумеро му бе казал, че Жулиан Каракс ще сключи брак с богата жена, и то с пищна, романтична церемония. Алдая дни наред се изтезаваше с мисълта, че човекът, отговорен за нещастията му, сега тъне в охолство, придобил състояние от рода на онова, което той самият бе изгубил. Фумеро бе пропуснал да го осведоми, че Ирен Марсо, макар и притежателка на известни средства, беше собственичка на бардак, а не приказна принцеса. Беше спестил и факта, че булката е с трийсет години по-възрастна от Каракс, тъй че това бе не толкова брак, колкото благотворителен акт спрямо един свършен човек, останал без средства за препитание. Не му бе казал нито кога ще се състои сватбата, нито къде. Само бе посял семената на една фантазия, поглъщаща и малкото сили, които треската бе оставила в изпосталялото, смрадливо тяло на Алдая.

— Фумеро те е излъгал, Хорхе — рече Микел.

— И ти, кралят на лъжците, смееш да обвиняваш в лъжа ближния си! — безумно извика Алдая.

Не беше нужно той да ни разкрива мислите си; в човек с така изпита плът те просто се четяха като думи под бледата кожа на мъртвешкото лице. Микел ясно прозря играта на Фумеро. Та нали именно той го бе учил да играе шах преди повече от двайсет години в училището „Сан Габриел“. Фумеро имаше стратегията на богомолка и търпението на безсмъртните. Микел изпрати на Жулиан предупредителна бележка.

Когато Фумеро решил, че сгодният момент е дошъл, дръпнал Алдая настрани, отровил сърцето му със злоба и му казал, че Жулиан ще се ожени до три дена. Като полицейски служител той, инспекторът, не можел да се забърка в подобна работа — такъв бил аргументът му. Алдая обаче, като цивилно лице, можел да отиде в Париж и да се погрижи тази сватба да не се състои. Как? — щял да попита един трескав, овъглен от ненавист Алдая. Ето как — трябвало да го извика на дуел в деня на венчавката. Фумеро стигнал дотам, че даже осигурил оръжието, с което Хорхе бил убеден, че ще продупчи онова кораво сърце, съсипало династията Алдая. Докладът от парижката полиция по-късно щял да констатира, че оръжието, намерено в нозете му, било дефектно и можело да направи единствено онова, което и направило: да гръмне в лицето на Хорхе. Фумеро вече знаел това, когато му го връчил в един калъф на перона на гарата за Франция. Отлично знаел, че треската, глупостта и сляпата ярост ще попречат на Алдая да убие Жулиан Каракс в един остарял дуел на честта на гробището Пер Лашез. А ако по някаква случайност успеел да събере сили, за да срази противника си, оръжието, което носел, трябвало да му попречи. Защото не Каракс, а Алдая бил обречен да умре в онзи дуел. Така неговият нелеп живот, тялото и душата му, на които Фумеро търпеливо позволил да вегетират известно време, щели да изпълнят предназначението си.

Фумеро знаел също така, че Жулиан никога не би приел да се изправи срещу някогашния си другар, който бил в такова плачевно състояние и вече на умиране. Ето защо дал ясни инструкции на Алдая за всяка стъпка, която било нужно да предприеме. Трябвало да признае на Жулиан, че писмото, написано от Пенелопе преди години, в което тя го известявала за сватбата си и молела да я забрави, било измама. Трябвало да разкрие, че именно той, Хорхе Алдая, принудил сестра си да напише онзи низ от лъжи, докато тя плачела отчаяно и напусто оповестявала безсмъртната си любов към Жулиан. Трябвало да каже на Жулиан, че тя го е чакала оттогава насетне, с прекършена душа и кървящо сърце, умираща от самота. Това щяло да е достатъчно. Достатъчно, за да накара Жулиан да дръпне спусъка и да го гръмне в лицето. Достатъчно, за да изхвърли от главата му всякакви сватбени планове, да му остави единствено мисълта как да се върне в Барселона, за да намери Пенелопе и един великолепен живот. А в Барселона, тази огромна паяжина — неговата паяжина, щял да го чака той — Фумеро.

7