Синдик

— Мислех си, г-н Орсино, — тя го погледна хитро, — че млад човек като вас може би се интересува от момичета… — Точно в този момент като по поръчка от задната врата се появи дъщерята на г-жа Маджинис и започна прекалено старателно да забърсва бара. — И — продължи тя — сигурно всяка млада дама би сметнала за голяма чест да прекара вечерта с млад господин от Синдик…

— Навярно — отвърна Чарлс, обмисляйки бързо предложението. Той с много по-голямо удоволствие би прекарал вечерта с момиче, отколкото на новата постановка на Шекспир, както беше вече планирал, но имаше неща, които го спираха. Първо, това беше подкуп. Второ, той можеше (всъщност това бе малко вероятно) да се влюби в момичето и един ден да се събуди и открие, че г-жа Маджинис му е тъща — съдба, от която му се повдигаше, щом се опиташе да си я представи. Трето, той вече беше купил билети за себе си и за охраната си.

— А за таксата — каза той решително — тази седмица ги направете петнадесет. Ако не върви добре и следващата, аз ще поискам преглед на книгите ви — тогава ще преценим дали би могло да се направи официално намаление на сумата.

Тя разбра намека и се изчерви. Подавайки 15 долара, каза:

— Сигурна съм, че няма да се наложи. Очаквам работата да потръгне.

— Добре, тогава. — За да покаже, че не таи лоши чувства, той се спря за момент и попита: — Как са съпрузите ви?

— Горе-долу. Алфи тази седмица е на път, а ревматизмът отново налегна Дини, но той може да се грижи за бара в по-късните часове, когато не е натоварено.

— Кажете му да намине към Медицинския център и да спомене, че аз го изпращам, г-жо Маджинис. Може би могат да направят нещо за него.

Чарлс си тръгна, изпратен от грейналата от благодарност собственичка.

Беше приятно да можеш да направиш нещо добро за добри хора; беше приятно да се шляеш по слънчевите улици, благодарен за вдигнатите шапки и приятелските слова. (Втурването на отбора към целта си беше наистина бъркотия, но вината не беше само негова. Със своята 50-калиброва картечница Владек беше стрелял преждевременно в топката, като я запрати надясно; те спряха и се обърнаха обратно с трясък и вой на скоростните кутии, така че отново да образуват V зад нея, когато Гилби наду отново свирката.

Един нервен млад човек в Нюйоркската национална пресслужба се беше изправил пред първата кризисна ситуация в своята кариера. Едновременно светнаха тревожни сигнали по трите магистрални линии Канзас — Ню Йорк, Хайлей — Ню Йорк и Бостън — Ню Йорк. Той стоеше като парализиран.

Наставникът му моментално забеляза това и почука за връзка със сервизната служба. На милото лице, появило се на екрана, той нареди:

— Проследи Хайлей, Бостън и Канзас, в този ред, Мики.

— Добре, сладур — рече Мики и изчезна.

Наставникът се обърна към младока:

— Не знаеше какво да правиш? — попита го сърдечно. — Това не трябва да те притеснява. Следващият път ще знаеш. Забеляза ли реда, в който ги изброих?

— Да — преглътна момчето.

— Неслучайно ги подредих по този начин. Първо, Хайлей, защото е най-важен. Получаваме по-голямата част от доходите си от обслужването на къщите за залагане на конни състезания — всъщност ние сме започнали преди всичко като линия за конни състезания. Естествено клиентите на бюрата за залагане в края на краищата плащат и за това, но без да го усещат. Никой не ги насилва да го правят, нали така?

Второ, магистралата Бостън — Ню Йорк. Това е обществена комуникационна линия, която извършва онова, което не прави Феър Граундс. Нямаме особена печалба от този вид дейности, тъй като цените са ниски, но го дължим на обществото, което ни подкрепя.

Трето, Канзас — Ню Йорк. Това също е обществена линия, но има и терминал на територията на Моб. Няма причини да се трепем от работа за Риган и неговите хора, но след като другите две линии са проследени и приключени, може да свършим и това. Разбра всичко, нали?

— Да — каза младокът.

— Добре. Само не се стягай.

Наставникът се отмести настрана, зает с някакви списъци, които не бяха особено спешни. Не искаше да досажда прекалено на момчето. Питаше се дали наистина е успял да приключи инцидента? Май не беше. Пък и как ли можеше да го направи? Необходими са години работа по мрежата, за да се придобие усещане за нещата. Мотивацията ти бавно се променя. В началото искаш да намериш своето място и да припечелиш някой лев. След години разбираш, естествено не изведнъж, а постепенно, че работиш по съвсем друга причина. Тайфата симпатяги, които се отнасят така добре с теб. Синдик, който не бива да бъде мамен. Клиентите, които плащат за удоволствието си и, за Бога, трябва да го получат, на всяка цена.

* * *