Скритият оазис

— Много мила дама — сподели с жена си Мохамед, когато се прибра вкъщи вечерта. — Но с изключително твърд характер. Никога не бих искал да се наредя сред противниците й.

55.

Дакла

Една фигура се измъкна от храсталака, ослуша се, после притича към сградата — обикновена постройка от блокчета сгуробетон с покрив от палмови листа и тежка желязна входна врата, обезопасена с верига и катинар. Беше мъж, поне това можеше да се каже от походката му. Друго обаче не личеше, тъй като тялото бе загърнато в издуто черно наметало, а главата и лицето в също така черен шал, така че се виждаха единствено очите му.

Човекът бръкна в джоба си и извади малък метален предмет с нещо като магнит на единия край. Повъртя го в ръце, после го прибра в наметалото си. Покатери се на спряната до сградата стара каруца и от нея до прозореца високо в стената — просто квадратен отвор без стъкло или рамка. Чу се тупване, когато се спусна на пода вътре, последва го шумолене и тихо изтракване на прикрепен към нещо магнит.

След по-малко от минута човекът отново беше навън и вървеше към храсталака. След още три минути се чу шум на мотоциклетен двигател. Боботенето на мотора постепенно заглъхна в далечината и в нощта остана само чуруликането на птиците и тихото бучене на близката помпа.

56.

Кайро

Хаотична организация — така най-добре би могъл да го окачестви Ангълтън. Или организиран хаос. Откъдето и да я погледнеш, египетската система за контрол на уличното движение на пръв поглед изглеждаше безнадеждно хаотична — отегчени полуграмотни полицаи, които преграждат пътя на произволно избрани места, записват регистрационните номера и данните от шофьорските книжки, — макар че твърде често се оказваше забележително ефикасна.

Веднага след полунощ хората на генерал-майор Танир му докладваха първите резултати: колата на Броуди и Ханън бе минала покрай пункта за проверка по магистрала 11 в 9:33 ч. вечерта на път за Александрия и се бе върнала на същия пункт в 10:54 вечерта, този път по посока Кайро. Ангълтън нямаше никаква представа какво са правили там, но каквото и да бе, то явно беше само прелюдия към основния им маршрут, тъй като всички данни след това сочеха, че се движат на юг. Първо по магистрала 22 в посока Фаюм, после по магистрала 2 по поречието на Нил. Бяха минали през Бени Суеф в 12:16 ч. през нощта, през Магага в 12:43, през Ал-Миня в 1:16 — на този пункт Ангълтън поиска от египтяните да съсредоточат цялото си внимание върху маршрута и подробностите по движението, — през Асют в 2:17, през Сохаг в 3:21 и накрая, в 3:56, бяха пред контролния пункт пред самия Абидос.

След това повече от три часа не се случи нищо. В пет и половина той изиска да се направи телефонна проверка във всички официално регистрирани хотели и частни пансиони около Абидос, за да провери дали не са прекъснали пътуването си за сън. Нулев резултат. Започна да ругае и да се ядосва — а това изобщо не беше в стила му; беше убеден, че са му се изплъзнали. Нямаше и разговори по мобилните телефони, никакви съобщения, които подслушвателната му станция да прихване. Вече беше почти сигурен, че ги е изтървал. И изведнъж, в 7:07 ч., му съобщиха, че черокито с двамата си пътници отново е минало през контролния пункт Абидос. И не само това — тръгването им съвпадаше с някакъв пробив в сигурността на храма: влизане с взлом, вандалщина, преследване. Ангълтън би искал да научи повече за това, но подробностите все още бяха оскъдни и трябваше да се задоволи поне с добрата новина, че Броуди и Ханън са под наблюдение. Махна облекчено с ръка и прегърна по мечешки милата госпожа Малуф, която тъкмо започваше смяната си, целуна я по бузата.

— Играта продължава! — извика Ангълтън с високия си момичешки глас. — Играта продължава, негодници!

След като се окопити, госпожа Малуф приглади роклята, оправи косата си и каза строго:

— Моля ви, вече не правете така. Аз съм почтена омъжена жена.

Ангълтън й се ухили, излезе и взе такси до офиса си в посолството на САЩ. Продължи наблюденията си от там (и си поръча цялостна закуска от кухнята долу — от безсъние винаги огладняваше).

В 7:46 ч. му съобщиха, че черокито отново е минало през пункта Сохаг и се е отправило на север, осемдесет минути по-късно дойде подобно съобщение и от пункта в Асют. Броуди и Ханън явно се връщаха в Кайро.