Скритият оазис

Нещо помръдна в сенките и набит мускулест мъж излезе от една ниша в стената, заби юмрук с тежък пръстен в лицето на англичанина и го повали на плочника. Абсолютно еднакъв мъж изскочи от ниша в отсрещната стена, блъсна Фрея и я запрати до Флин.

— Здрасти, инглийш — каза груб глас. — Отиваш вкъщи?

— Отиваш в гроб — каза друг, но инак съвсем същият глас.

Последва смях и груби ръце ги изправиха на крака.

В момента, в който в помещението отново светна и видяха, че Фрея и Флин ги няма, Гиргис прати близнаците след тях, което беше жалко, защото след два дни безделие нещата най-после започнаха да стават интересни — Осман стана на барбекю и това беше най-смешното, което бяха виждали през живота си, адски весело. Но Гиргис беше шефът, поне за момента, така че те тръгнаха, минаха по прекия път през храма, за да стигнат до първия портал преди бегълците и да заемат позиция — щяха да се нахвърлят върху тях веднага щом ги видят и да ступат хубаво надутия англичанин…

Щом обаче ги вдигнаха да станат, англичанинът избърса кръвта от брадичката си и заобяснява нещо, първо на родния си тъп език, а после на арабски — някакви глупости за надписи и проклятия. Те го фраснаха няколко пъти и го завлякоха заедно с момичето в първия двор. Накараха ги да коленичат рамо до рамо, докато обсъдят как най-добре да ги довършат. С куршум в главата? Да им прережат гърлата? Да ги пребият до смърт? Това беше последната им работа, преди да се оттеглят от занаята, така че искаха да се уверят, че са я свършили добре, за да напуснат Гиргис с достойнство.

— Предлагам да ги сложим при Осман — каза този с разкъсаното ухо.

— Няма да ни позволят — отвърна брат му, явно разочарован от това. — Не искат вратата да се отваря. Понеже отвътре излизат разни неща. Идеята ти е не е лоша обаче.

Отекна още един тъп удар, земята под краката им сякаш потрепна и се разлюля. Бароди, или каквото там беше тъпото му име, размаха ръце и отново заломоти за проклятия и сили, които не могат да бъдат контролирани. Те го ритнаха в топките и той падна и запъшка. Момичето изпищя и им размаха юмрук, така че й зашиха два шамара. Глупава грозна свиня! И кльощава на всичкото отгоре.

Отдръпнаха се на няколко крачки и подновиха дискусията си.

— Трябва да ми повярвате — изхриптя англичанинът и се надигна, помогна и на момичето. — Това е само началото. Трябва да се махнем от оазиса. Можете да правите каквото си искате, когато се измъкнем, но ако останем тук, сме загубени. Разбирате ли какво ви говоря? Ще умрем, всички. Вие също.

Те не му обръщаха внимание, но той настояваше и накрая те решиха, че куршум в главата сигурно ще е най-добре. В крайна сметка дори и само защото щеше да е най-бързият начин да го накарат да млъкне. И като взеха решението, се отдръпнаха няколко крачки и извадиха глоковете. Англичанинът прегърна момичето и го придърпа към себе си, без да спира да плещи обаче.

— Него ли ще гръмнеш, или момичето? — попита близнакът със сплескания нос.

— Ти избирай — отговори брат му.

— Всичко тук ще хвръкне във въздуха, а вие сте се загрижили кой кого ще застреля!?

— Избирам него.

— Ами хубаво — заяви другият.

— Пуснете поне нея — примоли се англичанинът.

— Броим до три — казаха те в един глас и вдигнаха пистолетите. — Едно… Две…

— Тъпи дебели лайнари! А аз си мислех, че феновете на Червените дяволи се грижат един за друг!

— Три.

Не последваха изстрели обаче. Близнаците просто стояха с протегнати ръце, с насочени пистолети, и гледаха Флин със скептично подозрение.

— Ти си фен на „Ел-Ахли“, така ли? — попитаха едновременно.

— Какво?!

Броуди беше пребледнял и объркан, ръката му беше на раменете на момичето.

— Каза, че Червените дяволи се грижат един за друг — каза единият близнак.

— Защо ще го кажеш, ако не си фен на Червените дяволи? От „Ахли“ ли си? — попитаха двамата в един глас.

Флин не разбираше какво става. Подиграваха ли му се тия убийци?

— От „Ел-Ахли“ ли си? — повториха те.

— Имам абонамент — промърмори той. — Ходя на всеки мач, когато не съм в пустинята.

Близнаците се намръщиха. Това беше неочаквано. И тревожно. Убиването си е хубаво нещо, но футболът — той е нещо свещено. Отпуснаха оръжията.

— Къде седиш?

— Какво?!

— На стадиона. Къде седиш?

— След малко ще ме убиете и искате да знаете къде седя на мач?!

Оръжията се вдигнаха отново.

— На западната трибуна, на втория ред. Място двайсет и пет.

Близнаците се спогледаха. Абонамент. И то на западната трибуна. Че и на втория ред. Впечатляващо. Въпреки че тоя тип можеше и да блъфира.

— Колко титли сме спечелили?

Флин завъртя очи в недоумение.

— Това да не е някаква…

— Колко?

— Трийсет и три.

— Купи на Египет?

— Трийсет и пет.

— Шампионската лига на Африка?

Той почна да брои на пръсти. Момичето беше коленичило до него объркано, с широко отворени очи.

— Четири — заяви той. — Не, пет.

Близнаците отново се спогледаха — този наистина беше навътре в нещата. Кратко мълчание, а след това само за проверка:

— Кой вкара победния гол на финала на купата на Египет 2007?