Скритият оазис

— За бога! Осама Хосей, след пас на Ахмед Седик. Бях там. Мохамед Абутрейка ми даде билет в ложата, понеже заведох синовете му на обиколка из египетските музеи.

Това вече ги убеди. Заповеди-незаповеди, чужденци или не, няма начин, те щяха да помогнат на един приятел Червен дявол. Особено на човек, който е направил услуга на Мохамед Абутрейка. Прибраха пистолетите, махнаха на Флин и Фрея да се изправят и казаха малко засрамено:

— Не знаехме, че си фен на Дяволите. Нямаме лоши чувства към теб. Е, може някой ден да се видим на стадиона.

Възцари се неловко мълчание, прекъснато от друг дълбок пулсиращ звук. Англичанинът задърпа момичето към портала, но преди да изскочат навън, се обърна и извика:

— Знаете, че Гиргис е фен на „Замалек“, нали?

И двамата си отидоха, изчезнаха под арката и после в оазиса навън.

— Какво каза? Че Гиргис е фен на „Замалек“? — попита единият близнак ужасено.

— Точно това каза — отговори брат му, също шокиран.

— Работили сме за Бял рицар?

— Фен на „Замалек“?

Спогледаха се изумени. Освен лайното, което им беше баща, нямаше нищо на света, което да презират повече от фен на „Замалек“ — измет, всичките бяха отрепки и боклуци. И сега да научат, че са работили за един от тях. И то от цели десет години.

— Да се махаме от тук.

— А Гиргис?

— Ще се оправим с него, като се върнем в Кайро. Ще му дадем урок, който никога няма да забрави.

— Чекиджия!

— Чекиджия!

Намръщиха се и тръгнаха към главните порти, но след миг братът с разкъсаното ухо внезапно дръпна другия и каза:

— Можем да си вземем малко злато. Нали се сещаш, от голямата колона.

Извади от джоба си сгъваем нож, отвори го и направи движение, сякаш реже нещо.

— Ще го нарежем на ивици и ще го продадем в Хан ел-Халили.

— Това е умно — съгласи се другият.

— И ще купим нещо хубаво за мами.

— И ще си отворим още един щанд.

— Да, това е умно.

Поколебаха се за миг — зидарията потрепери, когато още един тътен отекна над оазиса, после се обърнаха и тръгнаха обратно през храмовия комплекс, като обсъждаха златото, сергиите и как искат да натъпчат всички фенове на „Замалек“ по света в този стъклен куб, да щракнат ключа и да ги гледат как се пържат.

— Какво им каза, по дяволите? — задъхано попита Фрея, докато тичаха през тясната площадка пред храма.

— Казах им, че съм Червен дявол.

— Какво?!

— Дълга история. Дай сега просто да се измъкнем от тук. Хайде!

Слязоха от площадката и хукнаха през дърветата, подхлъзваха се и се препъваха. Тътенът вече се чуваше на равни интервали и като че ли самата земя трепереше.

— Нямаше ли нещо за крокодил? И за змия?

— Двете проклятия — отвърна Флин и прескочи гигантски корен, израснал на пътеката. — Нека злодеите да бъдат смачкани в челюстите на Собек и погълнати в корема на змията Апеп.

— Което означава?

— Нямам представа. Хайде!

Продължиха надолу. От двете им страни се редяха сфинксове и обелиски, долината постепенно се стесняваше. Пулсирането на Бенбена беше така всепоглъщащо, че птичите песни, които преди се носеха отвсякъде, сега не се чуваха, не се чуваше и бръмченето на мухи и други насекоми. Фрея се огледа, но освен няколко лешояда, които кръжаха високо в небето, долината изглеждаше пуста и необитаема. И Флин го беше забелязал, защото забави ход, после спря и заразглежда дърветата и скалите, поклати глава и побягна отново, подтикваше я да тича по-бързо отпреди; липсата на птиците за него бе по-страшна от тътена на скалите.

— Изглежда, всички хора на Моли също са си отишли. — Фрея тичаше след него и сегиз-тогиз хвърляше поглед към храсталаците вляво и вдясно. Надеждата й, че могат да стигнат до тунела и да излязат от оазиса, без да ги пресрещнат, нарастваше. — Сигурно всички са…

Флин рязко спря. Гигантска палма се извисяваше от едната им страна, огромна гранитна ръка — от другата. А точно пред тях стоеше мъж с бронирана жилетка, военна униформа с пясъчен цвят и автомат. Още един излезе иззад палмата, и той с насочен автомат.

Флин стисна ръката на Фрея. За пръв път не знаеше какво да каже.

Нов тътен разтърси долината.

67.

Моли Кирнан от малка обичаше фойерверките, още от ежегодните паради за Четвърти юли в родния й град Норт Плат, щата Небраска. Тогава цялото семейство излизаше на верандата и всички гледаха удивени искрящите цветни фойерверки, осветяващи нощното небе над района на панаира в покрайнините на града. Оттогава беше виждала по-големи и по-зрелищни илюминации — на тукашния национален празник при египетските пирамиди те винаги бяха изключителни, — но никога не беше виждала нещо, което дори малко да прилича на сцената във вътрешността на стъкления куб.