Скритият оазис

Ако имаха вода, в този миг щяха да слязат от камилите и да си сварят чай, за да отпразнуват края на пътуването, да се порадват на това високо място с пустинята от едната си страна и цивилизацията, показала се от другата. Сега обаче водата отдавна я нямаше, а те бяха прекалено уморени, за да мислят за друго, освен да стигнат целта си възможно най-бързо. Така че сръчкаха камилите и продължиха в мълчание, ако не се брояха подвикванията „хут-хут“ и „яла-яла“.

През последните три дни, откакто откриха тайнствения труп, пустинята ги бе тормозила — преграждаше пътя им с безкрайни стени от дюни, подобни на планини, шибаше ги с по-жестока жега, отколкото всеки от тях беше виждал по това време на годината. Днес обаче беше по-хладно и като че ли отегчен от играта с тях, пейзажът бе станал по-гладък, а сред лабиринта от дюни зачестиха равните участъци, което облекчаваше камилите и улесняваше пътя. До един час неопределеното блещукане на оазиса се бе преобразило в отчетливо зелено петно на фона на бледия склон на скалния масив Гебел Каср. След още два часа вече можеха да различат отделните горички, белите точици на къщите и ятата гълъби. Ходът на камилите премина в тромав тръс, водачът се откъсна напред. Останалите яздеха зад него в зигзагообразна верига, с издути наметала, камилите тичаха все по-бързо и предвкусваха водата и безопасността.

Само последният ездач не поддържаше забързания ритъм и бавно изоставаше от групата, докато разстоянието между него и последната камила отпред не стана стотина метра. Доволен, че никой не го чува, той извади мобилния си телефон, както на всеки два-три часа през последните дни, и погледна екранчето. Усмихна се. Вече имаше сигнал. Набра един номер, приведе се в седлото, за да не може никой да разбере какво прави, и когато се свърза, заговори бързо и развълнувано.

19.

Кайро — Маншиет Насър

— Дами и господа, почетният ни гост днес не се нуждае от специално представяне. Както знаете, той е роден в нашата общност и си остава неин почитан и уважаван член, макар животът да го е отвел другаде.

През годините щедростта му постави началото на множество здравни и образователни програми тук, в крайбрежния Маншиет Насър, сред които тази амбулаторна клиника е последната. Макар да постигна успех и богатство, той никога не забрави корените си, нито пренебрегна събратята си забали. Той е едновременно приятел, благодетел и — убедена съм, че ще се съгласите — баща за всички нас. Моля, приветствайте сърдечно господин Романи Гиргис.

Разнесоха се ръкопляскания и един човек с кисело изражение, тъмни очила и безукорно ушит костюм се изправи. Сплъстената му сивееща коса, прилепена с брилянтин към скалпа, му придаваше вид на гущер — жълтеникави бузи, тънки като чертици устни. Той лизна с език крайчето на устата си, кимна на събралите се видни хора, наведе се да целуне бузата на коптския епископ, който седеше на стола до него, отиде при жената, която го бе представила и й стисна ръката.

— Благодаря — обърна се към публиката с дълбок плътен глас като боботенето на тежък камион; гласът изобщо не подхождаше на човек с толкова крехка физика. — За мен е голяма чест, че присъствам на откриването на новия медицински център. На госпожица Михаил… — той кимна към жената до себе си, — на негово високопреосвещенство епископ Маркос, на съвета и настоятелите на забалския фонд за развитие на столицата… повтарям отново — благодаря на всички ви.

Последва принудително мълчание, докато фотографът правеше снимки на Гиргис и останалите гости.

— Както спомена и госпожица Михаил, аз съм забал и се гордея с това. Роден съм в Маншиет Насър, само на няколко преки от тук. Като дете обработвах заедно с родителите си, каруците за смет и макар положението ми, хвала богу, да се е променило и подобрило… — Той хвърли поглед към епископа, който се усмихна и кимна, докато прокарваше ръка през брадата си. — … Маншиет Насър си остава мой дом, а обитателите му — мои братя и сестри.

Любезни ръкопляскания. Нови щракания на фотоапаратите.

— През последните петдесет години става събиране, подреждане и рециклиране на сметта по начин, който позволява тя да се контролира. А тъй като го правят на ръка, постигат стандарт на ефективност, който е несравним с механизираната обработка. Поради това обаче те са и твърде податливи към инфекции на хепатит от нараняванията и драскотините, получавани по време на работа. И баща ми, и дядо ми умряха от тази ужасна болест, така че това е причината да участвам с гордост в проект, който ще помогне да се понижат инфекциите и да се осигури безплатна ваксинация срещу хепатит на всички нуждаещи се.

Разнесоха се одобрителни възгласи.

— Вече казах достатъчно, така че просто искам още веднъж да ви благодаря за присъствието днес и да обявя, че Центърът за ваксинации „Романи Гиргис“ в Маншиет Насър…

Той разпери ръце и с жест обхвана вътрешния двор, където се бяха събрали, околните сгради и стъклените врати с червени кръстове.

— … е открит!