Скритият оазис

Фрея рязко се събуди. Имаше чувството, че е затворила очи само за миг. А после забеляза колко червено е станало слънцето и колко ниско се е спуснало, почти до хоризонта. Сигурно беше спала цял час, ако не и повече. Протегна замаяно крака, опъна ръце, прозя се и тъкмо се канеше да стане, когато забеляза мъжа, на три метра от себе си, в края на верандата. Замръзна.

— Салам — повтори дрезгавият мъжки глас. Лицето на непознатия беше увито с памучен шал и се виждаха само очите.

За миг двамата само се гледаха и не казваха нищо. Фрея стана, направи няколко стъпки назад и сви ръце пред гърдите си, стисна ги в юмруци, а очите й се спряха върху големия извит нож, стърчащ от колана на непознатия. Той навярно се досети какво си мисли, защото вдигна ръце, протегна ги с дланите нагоре и измърмори нещо на арабски.

— Не разбирам — заяви Фрея с по-писклив глас, отколкото й се искаше. Отстъпи още една крачка и се огледа за оръжие, което да използва, ако непознатият я нападне. На едно дърво вляво беше подпряно гребло. Тя внимателно пристъпи натам. Мъжът, изглежда, отново отгатна мислите й, тъй като се пресегна, откачи ножа от колана си, сложи го на земята и отстъпи от него.

— Няма опасен — заяви на английски със силен акцент. — Няма опасен за тебе.

Продължаваха да се взират един в друг. Във въздуха се носеше чуруликане на птички и цвърчене на насекоми. Мъжът бавно махна памучния шал. Откри се дълго брадато лице, черно като абанос и набраздено с дълбоки бръчки, с високи издадени скули, под които бузите изглеждаха хлътнали като изгребани с лъжица. Очите му бяха зачервени от преумора, а в брадата му имаше набити песъчинки.

— Той не опасен той. — И посочи гърдите си с пръст. — Той приятел.

Ръцете на Фрея се поотпуснаха, макар да останаха свити в юмруци.

— Кой сте вие? — попита тя с малко по-уверен глас. — Какво искате?

— Той идва за доктор Алекс. Той…

Очите му се свиха, докато се опитваше да намери думата. С раздразнено цъкане с език показа, че се е отчаял, и с жестове показа как е чукал на вратата.

— Няма никой… — обясни той. — И се върна в къща, ти…

С още жестове показа възглавница под главата. Че така е намерил Фрея — заспала.

— Съжалява. Не е искал уплаши.

Вече беше ясно, че не й мисли злото, така че Фрея разтвори юмруци и отпусна ръце. Кимна му, че може да си вземе ножа. Той се наведе и го вдигна, закачи го на колана си, после свали от рамото си платнена торба и я протегна към нея.

— Открил това — каза и кимна към пустинята. — За доктор Алекс.

Фрея прехапа устни. Гърдите й се стегнаха.

— Алекс е мъртва — заяви тя, но думите й прозвучаха глухо и безчувствено като че ли се опитваше да се разграничи от тях. — Почина преди четири дни.

Човекът явно не я разбираше. Фрея опита пак, с други думи, но отново без успех. Отчаяна, тя прокара пръст през шията си — единственият начин да изрази смъртта, който й хрумна. Веждите му рязко се вдигнаха, той промърмори нещо на арабски и вдигна ръце към небето в израз на изумление и потрес.

— Не, не е убита — побърза да го успокои тя, като видя как схваща нещата. — Тя сама се е убила — самоубийство.

И този път думите не означаваха нищо за него, така че й трябваше още половин минута, преди той да схване. Последва широка усмивка — зъбите му бяха кафяви.

— Доктор Алекс заминала — тържествуващо заяви човекът. — Почивка.

Как беше успяла да създаде това впечатление у него, нямаше представа, но тъй като не й се искаше да го поправя отново, тя просто кимна.

— Да — съгласи се тя. — Доктор Алекс замина.

— Ти окт?

— Моля?

Той плесна с ръце и притисна длани, за да покаже близост, връзка.

— Окт? — повтори той. — Сестра?

— Да — потвърди тя и неволно се усмихна на абсурдната ситуация. — Да, аз съм сестрата на доктор Алекс, Фрея.

И вдигна ръка за поздрав. Той изкопира жеста, после отново й подаде торбата.

— Дадеш на доктор Алекс.

Фрея пристъпи напред и взе торбата.

— Това на Алекс ли е?

Той се намръщи объркано, но като схвана какво му казва, поклати глава.

— Не на доктор Алекс. Той намерил. В пясък. Далече.

Протегна едната си ръка към пустинята.

— Далече-далече. Половината път до Гилф Кебир. Човек.

Прекара пръст през гърлото си, както Фрея преди малко. Човекът, за когото говореше, сигурно беше мъртъв, макар тя да не беше сигурна дали е убит, или е умрял от естествена смърт.

— Доктор Алекс дава пари — продължи той. — Доктор Алекс казва открие човек в пустиня, той открива ново нещо, той носи.

Бръкна в джоба на наметалото си, извади един ролекс и й подаде и него.

— Не разбирам — намръщи се Фрея, държеше торбата в едната си ръка, а часовника в другата. — Защо са й притрябвали тия неща на Алекс?

— Дадеш на доктор Алекс — повтори той. — Тя знае.

Фрея не спираше да го разпитва — защо Алекс му е платила, кой е човекът от пустинята, за какво става дума изобщо, — но той явно реши, че си е свършил работата, и с едно последно „дадеш го на доктор Алекс“ се поклони, обърна се и изчезна зад ъгъла, а Фрея остана загледана безпомощно след него.

21.

Египет — между Кайро и Дакла