Скритият оазис

— Той ме държи под око. Появява се на места, където не би трябвало да бъде. В музея например, тъкмо когато главорезите на Гиргис ни накараха да побегнем. Не мога да докажа нищо, но съм готов да се обзаложа, че както те, така и той, са разбрали за нас по един и същи начин. Какъвто и да е този тип, със сигурност не работи във Връзки с обществеността.

Кирнан бе впила очи във визитката. Ръцете й трепереха, лицето й бе пребледняло.

Шумът от душа спря и апартаментът потъна в тишина. Кирнан отиде до дамската си чанта, пусна картичката и телефона в нея и се обърна към Флин.

— Напускаш Кайро! — нареди с изведнъж станал твърд и властен глас. — И двамата изчезвате от Египет. Още довечера. Стана прекалено опасно. Изпускаме нещата. Вече сме ги изпуснали.

— Не искам да те засегна, Моли, но аз съм цивилен гражданин и не можеш да ми нареждаш какво да правя. Правя, каквото си поискам.

— Искаш да те убият ли?

— Искам да открия оазиса. — Той я гледаше твърдо, без да мигне. — И няма да замина никъде, докато не го открия.

За миг му се стори, че Кирнан е готова да избухне. Но тя пристъпи към него и сложи ръка на рамото му.

— Само за оазиса ли става дума?

Той погледна първо нея, после празната си чаша.

— Какво искаш да кажеш?

— Питам те дали тук не е замесено нещо повече от интереса към египтологията и желанието да спреш Гиргис.

— Започваш да ми говориш като психоаналитик, Моли.

— Не, говоря ти като приятелка, на която си скъп и която не иска да пострадаш.

Той въздъхна и сложи ръка върху нейната.

— Извинявай, не го казах добре. Всъщност знаеш ли…

И спря. Кирнан стисна ръката му.

— Онова, което е станало с момиченцето, е станало, Флин. То е минало, отдавна е в миналото. А каквото и разкаяние да си мислиш, че дължиш по този повод, ти си го изплатил отдавна. Време е да забравиш за това.

Той гледаше в пода, без да казва нищо.

— Знам колко важно е това за тебе — продължи тя. — Точно сега обаче са ми струпани толкова много неща на главата, че искам да сваля грижите за тебе и за Фрея от плещите си. Моля те. Направи услуга на една стара жена и се махни от града. Поне докато нещата се укротят и се оправя с последствията от последните двайсет и четири часа, а те — повярвай ми — ще са сериозни.

Флин разтри очи и доближи чашката до устните си, забравил, че е празна.

— Ще съм по-полезен тук.

— Недей, моля те, Флин! — Кирнан ядосано тръсна глава. — Какво повече би могъл да направиш в сравнение с десетте години работа с Пустинен огън? Какво? Кажи ми?

— Мога да прегледам записките си отново. Материала от спътниковите снимки. Магнитометричните данни — може и да съм пропуснал нещо.

В гласа му се чувстваше нещо, граничещо с разочарование, като на дете, което се опитва да убеди мама и татко да го оставят до по-късно, за да види някоя от забранените за него телевизионни програми.

— Все трябва да мога да направя нещо — настоя той. — Трябва да има нещо.

— Флин, ти си прегледал материала хиляда пъти. Десет хиляди пъти, без да откриеш нищо. Вече сме в задънена улица.

— Мога да отида до Гилфа… Мога… Мога…

— Единственото място, където ще отидеш, е Кайроската международна аерогара, а оттам ще вземеш първия самолет…

— Мога да отида да се срещна с Фадауи! — Почти го изкрещя. — Да, мога да се срещна с Хасан Фадауи — повтори и вдигна очи към Кирнан. — Той твърди, че знаел нещо. За оазиса. Поне така казват. Сигурно са глупости, но поне мога да поговоря с него.

Кирнан се канеше да възрази, но спря. Вгледа се с присвити очи в англичанина — явно премисляше нещата.

— Нали твърдеше, че той не иска да говори с тебе? — попита накрая. — Че казал, че по-скоро ще си отреже езика.

— Това е начин да ми каже да се разкарам. Иначе си струва да опитам. При положение, че залогът е толкова голям, сто на сто си струва, не мислиш ли?

Беше усетил, че тя започва да омеква, и реши да се възползва от възможността.

— Ще си уредя среща с него. И ако той ме отпрати, ще направя каквото искаш — ще си взема творческа отпуска и ще се върна в Англия за няколко седмици. Моля те, Моли, позволи ми да опитам. Толкова далече съм стигнал, за бога! Не ми отрязвай квитанцията. Особено сега, когато имаме още възможности. Не сега, особено сега!

Тя стоеше и го гледаше, дланта й се изкачваше към кръстчето на шията й.

— А какво ще стане с Фрея?

— Е, ако живеехме в идеален свят, тя щеше да вземе първия полет и да напусне страната — отвърна той. — Макар че ако съдя по впечатленията си досега, няма намерение да си тръгне кротко.

Кирнан скръсти ръце. Последва нова пауза.

— Окей — въздъхна тя накрая. — Иди да говориш с Фадауи. Ако изобщо знае нещо, виж какво е. Но ако са само глупости…

— Тогава се махам от страната. Честна шпионска.

Вдигна ръка до челото си в псевдокозируване.

Тя се усмихна, стисна рамото му още веднъж, взе безжичния телефон от стойката до вратата и изчезна в кухнята. След миг обаче той чу гласа й — Моли енергично и делово нареждаше на някого спешно да уреди два паспорта и да направи справка за свободните места във всички полети от Кайро през следващите дванайсет часа.

Флин се оказа прав — Фрея не си тръгна кротко.