Скритият оазис

— Запознахме се, докато следвах в Кеймбридж. По ирония на съдбата по същото време урановата доставка на Гиргис се е насочвала към Скрития оазис. Той беше дошъл на едногодишна специализация. Запознахме се и Фадауи ме взе под крилото си, стана ми нещо като наставник — от него научих всичко, което знам за полевата археология. Като се има предвид разликата във възрастта ни, това така и не стана връзка между равни, пък и той може да прояви наистина отвратителни черти от характера си, когато поиска. Човек обаче трябва да му прощава, защото е наистина блестящ учен. Никога не бих защитил доктората си, ако го нямаше него, а когато кариерата ми в МИ6 се провали, той беше човекът, който ме прехвърли на преподавателска работа в Американския университет, като убеди Върховния съвет по антиките да ми предостави договор за разкопки в Гилфа. Всъщност нямаше да съм специалист в тази област, ако не беше той.

— Защо тогава го прати в затвора?

— Е, със сигурност не го направих умишлено. Беше повече…

Той махна с ръка, опитваше се да намери подходящата дума, но изглежда, не успя. Вместо това натисна бутона на прозореца и го спусна няколко сантиметра. Вятърът разроши косата му.

— Случи се преди три години. Двамата работехме по един от проектите му в Абидос, правехме повторни разкопки около погребалния комплекс Хасехемуи — няма да те отегчавам с подробностите. Някъде по средата на работата помолиха Хасан да помогне при консервациите в храма на Сети I, най-важния паметник в Абидос. Върховният съвет имаше нужда от доклад за състоянието на вътрешните светилища в храма, Хасан беше вече на разкопките и имаше опит в тия неща…

Той спря, забави колата и свирна на две рунтави камили, които се бяха появили пред фаровете на самото платно. Животните се стреснаха, обърнаха се и побягнаха обратно в пустинята.

— За да не се впускам в подробности — продължи Флин, — Хасан отиде да работи в храма на Сети, а аз поех разкопките в Хасехемуи. Почти веднага започнах да забелязвам липсата на някои предмети от списъка с находките ни. Предупредих служебния наблюдател и той постави охрана на склада. След четири нощи хванаха човек, който тършуваше там и прибираше предметите — оказа се, че е Хасан. Твърдеше, че ги вземал само за по-внимателно проучване, че щял безусловно да ги върне, но когато претърсиха жилището му, откриха много други предмети, скрити в куфарите му, и положението му се влоши. Изглежда, от десетилетия беше задигал най-различни неща, от всеки обект, на който е работил — хиляди артефакти. Имаше дори няколко неща, свързани с Тутанкамон, отмъкнати от кайроския музей.

Поклати отново глава и хвана по-здраво кормилото, тъй като някакъв насрещен камион беше оставил дългите си светлини включени и за миг го заслепи. Далече вдясно от тях се появи нещо, което приличаше на военен лагер — редици огрени от прожектори бараки, заобиколени от бодлива тел, а до предния вход бяха подредени танкове, боядисани в камуфлажния цвят на пустинята, със заплашително насочени към пътя оръдия.

— Легендарен или нелегендарен учен, отношението на египетските власти към кражбата на антики е доста неопределено. Последва процес, наложи се да дам показания и съдът реши да превърне случая в предупреждение — прати го за шест години зад решетките и му забрани завинаги да занимава с разкопки. На него, човек, посветил живота си изцяло на археологията.

Отново тръсна глава, прокара ръка през косата си и разтри тила си.

— И сякаш това не беше достатъчно гадно, той си внуши, че някак си аз съм нагласил цялата работа и съм го издал, защото съм искал да поема разкопките му. Опитах се да го посетя в затвора, да му обясня колко съжалявам, но когато ме видя, той откачи и се разкрещя — наложи се надзирателите да ме изведат. Не съм го виждал и не съм говорил с него оттогава. Разбрах само, че са го освободили преди няколко дни. Съсипан е във всяко отношение.

Флин намали скоростта, тъй като отпред се появи полицейско заграждение — няколко варела, преградили магистралата, а от двете страни будки за полицаите. Служителят, който извършваше проверките, махна на една кола да минава. Флин беше следващият и спря. Свали стъклото докрай и заговори на полицая на арабски, посочи му знака на посолството върху предното стъкло. Поговориха малко, после и тях ги пуснаха, като полицаят записа регистрационния номер на колата в тефтерчето си.

— И мислиш ли, че той ще ни помогне? — попита Фрея, след като тръгнаха отново; поде разговора от мястото, където го бяха спрели. — След всичко, което се е случило? Наистина ли го мислиш?

— Сериозно ли питаш?

— Съвсем.

— Не съм си го помислял и за миг. За бога, аз му съсипах живота. Защо ще иска да ми услужи?

— А защо тогава, по дяволите, сме тръгнали да се срещаме с него?

— Защото Фадауи казал на един мой колега, че знаел нещо за оазиса, а с петдесетте килограма много обогатен уран, до който може да се добере всеки, реших, че трябва да се проследи и най-беглата следа.