Скритият оазис

Появи се след десетина минути, облечена с дрехите, които й беше намерила Кирнан: дънки, риза, жилетка и кецове. Стояха й удивително добре, макар да се бе наложило да подгъне малко дънките, а ризата и жилетката да й бяха съвсем малко теснички. Изобщо не бе помислила да си слага и сутиена — бездруго беше с три номера по-голям.

Когато Кирнан обясни какво са решили — че заради собствената й безопасност ще я качат на следващия самолет към място извън Египет, — тя отказа категорично. Била длъжна пред паметта на сестра си да остане и нямало да отиде никъде, докато не види Гиргис или в полицейска килия, или в ковчег. Опитаха се да я разубедят, да й внушат, че не е в състояние да направи нещо, което вече не е направено, но тя само махна с ръка и настоя да придружи Флин.

— Значи положението е следното — започна тя, застанала в средата на стаята с ръце на кръста. — Или работим заедно, или отивам в полицията. Или пък ме задържате тук насила. Интересно ще ми е обаче да видя как ще го направите.

Разкрачи крака и сви юмруци, като че ли се канеше да започне боксов мач. Кирнан отегчено тръсна глава, а Флин се усмихна.

— Мисля, че каузата ни е загубена, Моли. С Фрея ще се срещнем с Фадауи и ако не излезе нищо, заедно отлитаме от тук.

Кирнан не беше доволна.

— Боже мой, това заприлича на пазарлък!

Фрея обаче беше непреклонна и Моли бе принудела да отстъпи.

— Все едно споря с непослушни деца — измърмори тя. — Докъде съм се докарала само — да водя преговори как да върша собствената си разузнавателна работа.

Но не изглеждаше чак толкова ядосана и макар гласът й да оставаше суров, в очите й искреше весело пламъче.

— Само дано не ме накарате да съжалявам — въздъхна тя.

Флин също взе душ и се преоблече, но неговите дрехи бяха в по-неуспешна комбинация, отколкото на Фрея.

— Изглеждам като почетен член на гей клуб — измърмори той и посочи провисналата си розова риза и бродираните дънки.

Кирнан грабна дамската си чанта и ги поведе към улицата. На стотина метра от блока, до една детска площадка, беше паркиран сребрист спортен джип чероки.

— Вземи го. — Тя подаде ключовете на Флин и посочи залепения от вътрешната страна на предното стъкло пропуск. — Води се към посолството, така че по-лесно ще минаваш през разните проверки. Имаш ли пари?

Флин кимна.

— Ако онова, което ми каза, е вярно, ще е най-добре да не ми звъниш на мобилния. Нито на стационарните телефони.

— Тогава как да се свързваме?

Кирнан извади бележник и химикалка, надраска някакъв номер и откъсна страничката.

— Докато не проверя останалите адреси, можеш да оставяш съобщения за мен тук. Това е надеждна линия и никой освен мене не я знае. Би трябвало да е безопасна, освен ако не следят всички съобщения до и от Египет.

Подаде му листчето и Флин и Фрея се качиха в джипа.

— Поддържайте връзка — помоли Кирнан. — И се пазете.

— И ти внимавай — отвърна Флин.

Изглежда, нямаше какво друго да си кажат и Флин плъзна лоста на автоматичната скоростна кутия и потегли. Преди джипът да се е отдалечил, Кирнан извика след тях:

— Това няма нищо общо с момиченцето, Флин. Не си длъжен за нищо на никого. Запомни го. Всичко онова е история.

Той не каза нищо, само натисна клаксона и без да се обръща, засили, като преднамерено не обръщаше внимание на въпросителния поглед на Фрея.

Кирнан изчака колата да изчезне, после отвори чантата и извади мобилния си телефон.

— По дяволите — измърмори. — Как е възможно… По дяволите!

45.

Сай Ангълтън имаше пистолет, прекрасно изделие — „Колт“ 70 — с блестяща никелирана цев и палисандрова дръжка, украсена с ромбчета от платина и бисер. Преди години му го беше подарил един саудитски бизнесмен заради някаква работа и — както хората обичат да назовават колите или къщите си не като предмети, а като хора — пистолетът на Ангълтън също си имаше име: Миси, като луничавото момиче, негова съученичка, единственият мил към него човек, който не му се беше подигравал за дебелината, гласа или останалите физически недостатъци.

Той редовно се упражняваше с Миси по мишените на местния стрелкови клуб, изстрелваше маса пълнители — господи, как се пулеха инструкторите на добрата му стрелба, — а където и да пътуваше по света, винаги носеше Миси със себе си. Въпреки това, откакто я имаше, нито веднъж не я бе използвал по работа, дори не си бе помислял да си послужи с нея; предпочиташе да държи пистолета заврян в дъното на куфара като бебенце в люлка, доволен да го има, ако му потрябва.

Тази вечер обаче беше извадил колта, беше го разглобил, почистил и смазал, беше сложил нов пълнител и го бе пъхнал в кобура под сакото. Тъкмо там се гушеше Миси и сега, правеше му компания в колата под наем, докато той наблюдаваше как Флин и Фрея се качват в черокито.