Смятай се за мъртъв

Когато бутна стола си назад и усети как по тялото му премина похотлива тръпка, той не знаеше, че усамотената масичка, на която бяха седели, е снабдена с подслушвателен апарат и че всяка дума от разговора им е записана на касета.

* * *

Страстното им общуване приключи. Фрост лежеше на легло с кралски размери и гледаше нагоре към отражението си в огледалото, което покриваше тавана. Това беше ъгъл, от който никога по-рано не се беше виждал и почувства мъжка гордост от мускулите си, от загорялото си стройно тяло, от дължината на краката си и от красотата си. В миналото беше имал безброй жени, но освен цветнокожите стюардеси, за които все още си спомняше с благоговение, не можеше да се сети за друга жена, която да е била такъв технически експерт и толкова удовлетворяваща като Марша.

Тя, разбира се, беше професионалистка. Знаеше всички трикове, но освен ако не се заблуждаваше, той си мислеше, че наистина я е възбудил до крайност. Така ли беше наистина? Размишлявайки цинично по въпроса, му мина през ум, че може и да се е престорила.

Заслуша се в шума на душа в банята в другия край на стаята, после погледна часовника си. Беше 16.15. Все още му оставаха няколко часа, преди да се върне за следващото си нощно дежурство във вилата на Гранди.

Повдигна се на лакът и огледа голямата стая, която се намираше точно над ресторанта. Помисли си, че стените сигурно са звукоизолиращи, тъй като не чуваше нищо отдолу. Вдясно от него имаше голям прозорец, който гледаше към басейна и цветната градина. Марша му беше казала, че стъклото е специално. Можеше да застане до прозореца абсолютно гол и да погледне навън, но никой отвън не би могъл да го види.

Голямата стая вонеше на богатство. Белият килим от агнешка вълна, почти беззвучната климатична инсталация, огледалата — те покриваха целите стени и тавана, изпипаното барче, приятният суинг, звучащ от скрити колони и останалите неща създаваха суперлуксозна обстановка за хора, които можеха да си позволят да платят парите, които Фрост така страстно желаеше да има.

Марша излезе от банята. Беше гола. Фрост усети как гърлото му се стегна. Наистина беше нещо, което си заслужаваше да се види, помисли си той и похотливостта му се събуди отново, докато сядаше и слагаше крака на килима.

— Скъпи, сега трябва да си тръгваш — каза Марша, намъквайки луксозните си бикини. — Трябва да се връщам на работа.

— О’кей — Фрост се изправи.

Вече беше с панталон и тениска. Докато разресваше копринената си руса коса, тя рече:

— Отиди на басейна, Майк. Искам да се позабавляваш тук. — Усмихна му се и продължи. — Ще се виждаме още много пъти, скъпи. — Взе чантичката си и извади нещо, което приличаше на кредитна карта, после се доближи до него. — Вземи това, миличък.

Фрост взе картата и я разгледа подозрително.

— Какво е това?

— Показваш я и всичко тук ще е безплатно. Това е членска карта, само че няма да ти представят сметка накрая.

— Какво, по дяволите, значи това? — попита агресивно Фрост — Обичам да си плащам — но продължаваше да държи картата и да я гледа. На нея беше написано името му.

— Това е средство за намаляване на данъците — обясни Марша. — Не си единственият. Как иначе си мислиш, че можем да поддържаме място от такава класа. Вземи я и не се прави на много важен. Аз правя нещо за теб и ти правиш нещо за мен. Танто за танто. — Ръката и се плъзна за миг към чатала му, после тя бавно се отдалечи, усмихвайки му се.

Фрост също й се усмихна. След това погледна картата.

— Наистина ли искаш да кажеш, че тази карта ще урежда сметките ми?

— Точно това казах. Обличай се, Майк, и изчезвай оттук, но дяволите! — Гласът й прозвуча остро. — Слизай долу и се забавлявай. Имам да върша работа!

— Да… разбира се. — Той навлече дрехите си. — Искаш да кажеш, че мога да сляза долу и да се държа като един от ония тъпанари?

Тя се изсмя.

— Точно това исках да кажа. Ще се видим утре. Ще повторим представлението. По същото време пред Спениш Бей. Съгласен ли си?

Фрост я сграбчи и я целуна.

— Можеш да бъдеш сигурна.

Слезе по стълбите, които водеха към голяма тераса и към басейна, стискайки кредитната карта, която му беше дала.

Марша го гледаше как се отдалечава, после затвори вратата и превъртя ключа. Облегна се на вратата и пое дълбоко въздух.

Изведнъж едно от тесните огледала на стената се плъзна встрани и в стаята влезе мъж. Това беше чичото на Марша. Единственият човек, от когото наистина я беше страх. Казваше се Лу Силк. По професия беше убиец и се наемаше при онзи, който му предлагаше най-висока цена. Достатъчно беше да имаш бала пари и да намериш подходящата връзка към Силк, тогава мръсникът, който те тормози, който непрекъснато ти прави кал, който сваля жена ти или гаджето ти, умира много бързо. Веднъж само да се свържеш със Силк. Той беше професионалист. Убийствата, които извършваше, никога не можеха да бъдат проследени до него.