Сънят на сукубата

— НИЕ СМЕ СИ ДОБРЕ. И не се облягай на вратата. Не искам от косата ти да остане мазно петно.

Нифон се изправи и прокара внимателно ръка по задната част на главата си.

— Виж, разбирам защо не искаш да спиш с него. Достойно е за похвала. Искаш да запазиш живота му, да не го убиваш и прочее, и прочее. Ако обаче този проблем не съществуваше? Ако мога да ви помогна да правите секс без ужасяващи последици?

— Така. И ще го направиш само от добро сърце?

— Ами… — сви рамене и разтвори широко ръце. — Всичко си има цена.

— Не си заслужава. Не си заслужава душата на Сет.

— Мога да подсладя сделката. Да му дам по-дълъг живот… по-дълга младост…

— Не! Кълна се в бог, ако не си тръгнеш, ще извикам Джером. — Блъфирах, Джером все още беше извън града.

— Както казах, искам само да помогна — рече Нифон.

— Да, както помогна на мен? — попитах, без да се опитвам да прикривам сарказма си.

Изведнъж подигравателният му, шеговит поглед изчезна. Изражението на Нифон стана сериозно. Гневно. Страховито.

— Аз наистина ти помогнах, малка Лета. Ти беше никоя. Абсолютно никоя. Някаква нещастна дъщеря на рибар в лайняно градче на гъза на света. Някаква курва в гнусно, забутано градче. Ти прецака живота си, а аз го оправих. Аз те направих това, което си. Реших проблемите ти. Спасих съпруга ти. Дадох ти вечен живот и красота. Ако не друго, поне си ми длъжница.

— Не си заслужаваше — казах в тон с мрачното му изражение. — Не си заслужаваше.

— Така ли? Нима предпочиташе да гледаш как мъжът ти се самоубива? Нима предпочиташе да умреш бездомна и опозорена?

Не отговорих. Спомних си отчаяния поглед на съпруга ми, когато разбра, че съм му изневерявала. И след векове това изражение още ме преследваше. Беше толкова отчаян, че беше на крачка да отнеме живота си. Когато продадох душата си и станах сукуба, сключих сделка с Ада да накарат него и всички мои познати да ме забравят. Съпругът ми не се самоуби и продължи да живее, забравил, че изобщо съм съществувала. Заслужаваше ли си?

Тъй като не казах нищо, изражението на Нифон отново стана подигравателно. Той отвори вратата.

— Довиждане, Джорджина. Обади ми се, ако промениш мнението си.

Той си тръгна, а аз зяпах вратата дълго преди да се насиля да помръдна. Офертата за душата на Сет не можеше да ме изкуши. Не това ме притесняваше. Другите му думи обаче… споменаването на миналото ми…

Въздъхнах. Не исках да мисля и за това, не и предвид всички проблеми в живота ми в момента. Между другото… оставаха два часа до началото на смяната ми и реших да стисна зъби и да се опитам да измъкна повече информация за сънищата ми. От Данте.

Магазинът му изглеждаше толкова неугледно, колкото и миналия път, но сега той имаше клиент. Беше млада жена, може би колежанка, с кафява коса, постригана на етажи и сива блуза с качулка. Щом я видях, се обърнах да изляза, но той ме покани.

— Не, не, няма проблеми. Можеш да почакаш тук. — Данте погледна момичето. И двамата седяха около паянтовата маса с велурената покривка. — Нямаш нищо против, нали?

Тя почти не ме погледна.

— Не! Не! Побързай, продължавай. Искам да чуя повече за мъжа.

Данте й отправи ослепителна усмивка, която на мен ми се стори малко изкуствена, но вероятно имаше голям ефект върху нея. Приближих се и видях, че й гледа на карти таро. Няколко вече лежаха на масата. Той обърна още една.

— А, Висшият жрец — гласът му прозвуча мистериозно, осведомено.

— Какво означава? — изписка тя.

— Не знаеш ли? Не знаеш нищо за картите?

Тя поклати глава.

— Нищо.

— Е, Висшият жрец е карта на голямата любов. Тя олицетворява романтичен мъж, красив и чаровен, който обича да прави подаръци и малки жестове. Знаеш за какво говоря.

— Всъщност не знам — каза момичето замислено. — Всичките ми гаджета са били идиоти.

— Ами това ще се промени — обеща той.

Всъщност аз знаех доста за картите таро. Висшият жрец олицетворяваше традицията, мъдростта и организираната религия. Не беше романтичен образ, особено предвид, че обикновено беше изобразяван като свещеник.

— Защо е облечен толкова странно? — попита момичето. — Все едно е с рокля.

— Не е странно — отвърна Данте. — Дрехите му са пищни. Не забравяй, че таро е древна система. Това облекло е било висша мода по онова време. Това е мъж, облечен с дизайнерски дрехи.

Улових погледа на Данте и завъртях очи. Той запази изражението си на покерджия и обърна следващата карта.

— Нещата изглеждат добре — заяви той. — Кулата.

В общи линии Кулата беше най-лошата карта в колодата.

— Това означава, че ще имате обещаващо бъдеще.

— Защо гори? И защо от прозорците падат хора?

— Всичко е символично — отвърна припряно Данте. — Нещата могат да изглеждат добре, когато се запознаете. Тази карта обаче сочи, че трябва да внимаваш и да разчиташ знаците около теб.

— Леле! — рече момичето. — Дано успея.

Данте събра картите и ги подреди внимателно.

— Ще ти помогна, ако искаш. Мога да ти дам с отстъпка книги с тълкувания. Така ще имаш насоки. Ще си подготвена, когато го срещнеш.

Искрено се съмнявах, че изобщо някога ще срещне този мистериозен мъж.

— Колко ще струва? — попита момичето нерешително.