Сънят на сукубата

Отидох до Хю на дивана и го възседнах, настанявайки се в скута му почти без да го докосвам. Изкуството на стриптийзьорката. Прокарах пръсти през косата си, тялото ми все така се извиваше.

— Много си стиснат — казах.

Явно му харесваше, но най-вече се забавляваше, отколкото да изпитва нещо друго. Бръкна в джоба си и извади банкнота от един долар.

— Хю, не ме обиждай.

Той въздъхна, извади пет долара и ги пъхна под презрамката на сутиена ми.

— Здрасти, Сет — каза внезапно Коди.

Огледах се и видях Сет на вратата. Когато Тоуни влетя в апартамента, я бях оставила широко отворена. Комично объркване беше изписано на лицето му.

— Здравейте — поздрави той, гледайки ме. — Значи… ти ще платиш вечерята?

Надигнах се от скута на Хю и дръпнах петте долара от презрамката.

— Само ако ще ходим в „Тако Бел“7.

Коди ми подаде двайсетачка.

— По-добре отидете в „Ред Лобстър“8.

Приятелите ми се изправиха и тръгнаха към вратата, а аз успокоих обърканата Тоуни, че все ще измисля как да й помогна. Отказах се да се приготвям по традиционния начин и трансформирах дънки, боти и кашмирен пуловер. Три четвърти сиво вълнено палто скриваше всичко. Усмихнах се на Сет, който печално клатеше глава. В сравнение с другите неща, които правех пред него, импровизираният стриптийз не беше нищо особено.

— А ти си мислеше, че не мога да изкарвам пари.

— Без коментар — каза той и взе ръката ми в своята.

Глава 9

— Не разбирам — каза Сет добродушно. — Спипвам те да се събличаш пред други мъже, а аз получавам наказание.

Хванах го за ръката и го поведох към пързалката. Също като танцуването, пързалянето с кънки ми беше в природата. Сет правеше резки и несигурни движения. Ако не го държах, вероятно щеше вече да е паднал.

— Ще ти се отрази добре, Мортенсен. Седиш на бюро или на маса, или на каквото и да е там, по цял ден. Това ще събуди мускулите ти. Ще раздвижи старата ти кръв.

Закачливата му усмивка се превърна в гримаса, ръката му вече стискаше моята.

— Мога да постигна същото по сто други начина.

— Но няма да е толкова забавно — уверих го.

Сет беше умен и забавен, но му липсваше координация. Когато се запознахме, се бях опитала да го науча да танцува. Голямо мъчение беше. След ужасно много време научи основните стъпки, но му липсваше естественост (или може би не изпитваше удоволствие). После го бях пощадила и го бях карала да ходим на танци само веднъж. Но тъй като беше станал самонадеян, имах чувството, че това преживяване щеше да му се отрази добре.

— Мъжете не трябва да вървят на остриета — каза той, докато се тътрехме към центъра на пързалката. Бяхме на открито в малък парк и от дъха ни излизаха бели облачета.

— И жените не трябва да вървят на токчета — отвърнах му, — но да си ме чул да мрънкам?

— Различно е. Краката ви изглеждат прекрасно на ток. А това? Това ме кара да изглеждам глупаво.

— Добре. Тогава гледай да се научиш. Време е да махнем помощните колела — пуснах ръката му.

— Хей! Какво…?

Но аз вече бях избягала, измъквайки се от ръката му със смях. Сет замръзна на място, докато аз се плъзгах и обикалях пързалката правейки изящни кръгове и осморки. След няколко обиколки се върнах при него и спрях с кокетен пирует. Не беше мръднал от мястото, където го оставих, но вече не изглеждаше отегчен.

— Виж се само — каза той и докосна лицето ми. — Розови бузи. Снежинки в косата. Ти си Снежната кралица.

— Господи, дано не е вярно. Много депресираща приказка. Ханс Кристиан Андерсен е имал сериозни проблеми.

— Всички писатели имат проблеми — увери ме той.

Засмях се, хванах го за ръката и го поведох на още една клатушкаща обиколка. Краката ми негодуваха срещу бавното движение, но останалата част от мен се наслаждаваше на пълноценното време, прекарано със Сет.

— Като стана въпрос за писатели с проблеми, защо да не мога да се събличам пред други мъже? Сега и ти имаш среща с друга жена?

Ако нямаше опасност да падне, сигурна съм, че Сет щеше да ме сръга с лакът.

— За това си виновна ти. Ти ме накара да го направя, така че сега недей да ревнуваш.

— Не ревнувам, но мисля, че Мади доста си пада по теб.

— Нищо подобно. По-скоро ме уважава — и той ме изгледа сериозно. — При това не само мен. Мисля, че тя си пада по теб.

— О, за бога, стига вече с тази лесбийска фантазия!

— Не, не това имах предвид. Просто тя те боготвори. Ти пропука крехката й черупка и сега започва да осъзнава на какво е способна. Ти й служиш за пример.

Обмислих думите му.

— Наистина ли?

— Да. Ако продължиш в същия дух, скоро ще си имаме мини Джорджина. — Сет се засмя, докато внимателно и бавно завивахме. — Заради нея, новата сукуба и племенниците ми, може би трябва да откриеш школа за млади госпожици. Как може да имаш такова добро влияние върху хората и да правиш толкова…

— … недостойни неща? — подсказах му.

— Горе-долу. Разбира се, можеше да е много по-зле.

Изгледах го косо.

— Можеше ли?

— Да, можеше да продаваш продукти на „Амуей“9 или да ме караш да прекарвам големи суми пари от Нигерия.

— Това категорично би съсипало една връзка — казах сериозно.