Сънят на сукубата

— По алтруистични причини.

— Джорджина — каза предупредително той.

— Добре — признах. — Тя е малко… нова.

— Колко нова?

— Съвсем нова. Още е в гаранция.

— Все пак трябва да има някаква уловка.

— Ами… тя е… — затърсих в речника си подходящо прилагателно. — Непохватна.

Едната му тясна вежда се вдигна.

— Непохватна?

— Все още се учи да сваля мъже. — Тъй като Саймън вероятно търсеше сексапилни жени, реших да не споменавам, че Тоуни все още не е намерила верния път. — И тя е, хм, лоша танцьорка.

— Колко лоша?

— Лоша.

— Може ли да си малко по-конкретна за какво ниво на лоша става въпрос?

— Помниш ли Гигли?

— Исусе! Та защо си мислиш, че ще наема лоша танцьорка?

— Саймън — възкликнах, — всичките ти танцьорки са лоши.

— Не всички. А и не търся неопитни попълнения. Имаме си стандарти.

Изгледах го сериозно.

— Добре, добре. — Той прокара ръка през омазаната си с гел черна коса. — Какво ще получа в замяна?

Сега аз се направих на възмутена.

— Какво искаш да кажеш? Получаваш сукуба-танцьорка. Какво още искаш?

— Получавам сукуба-трагичен случай. Аз правя услуга на теб — присви очи. Да. Един ден щеше да стане добър имп. Беше на крачка да сключи сделка. — Аз искам теб. През тази седмица танцувай две нощи за мен.

— Не.

— Една нощ.

— Саймън, няма нищо на този свят, което да ме накара да танцувам тук, дори и безвъзмездната помощ за въпросната сукуба. Поискай нещо друго.

— Да, добре — той се замисли. — Теб. Искам теб.

— Хей, току-що ти казах…

— Не, не. Не като танцьорка. Искам те сега. На бюрото.

Въздъхнах. Така значи.

— Виж, като ще наемам лоша сукуба, няма да е зле да изпукам и една добра сукуба.

— Интересна логика. Не се ли тревожиш за душата си?

Той ме погледна сякаш не можеше да повярва, че съм имала нахалството да попитам такова нещо. Бях го изгледала по подобен начин, когато той каза, че в „Лоу Блоу“ имат стандарти.

— Дадено — изправих се. — Но не в това тяло. Избери си друго.

Саймън изпръхтя.

— Да не мислиш, че искам красавица, която прилича на кръстоска между пин ъп момиче11 и модела Ан Тейлър? Зарежи. Искам шестнайсетгодишна версия на Лайза Минели. В ученическа униформа.

Втренчих се в него.

— Нямам представа как би трябвало да изглежда това.

Той започна да разкопчава панталона си.

— Ти си умно момиче. Ще измислиш нещо.

Въздъхнах отново и се трансформирах в дребно тяло с черна къса коса. Бебешки гладка кожа. Зелена карирана пола с подходящо сако. Саймън изръмжа одобрително.

Обърнах се, поставих ръце на бюрото, наведох се и му поднесох задника си. Надявах се да свърши бързо. Ако можех да изтрия образа на невестулка в съзнанието си, може би щеше да ми е много по-лесно.

Почувствах как ръцете му се плъзнаха по краката ми, докато ми вдигаше полата. Изведнъж той замръзна.

— Прашки? Да не си луда, жено?

— Извратено копеле — казах и смених прашките с бели памучни бикини.

— Сякаш не го знам.

Той свали бикините и влезе в мен. Или поне така ми се стори. Саймън не беше никак надарен. Бях на косъм от това да попитам: „Вътре ли си?“, но, за съжаление, проблемът с Тоуни беше ужасно сериозен. Не можех да рискувам Саймън да промени мнението си заради една закачка, колкото и смешна да беше.

На Саймън може и да му липсваха сантиметри, но компенсира с ентусиазъм. Докато ме чукаше той сграбчи ханша ми и заби нокти в голата ми плът. Трябваше здраво да се държа за бюрото. Накрая му се прииска нещо по-различно и ме завъртя по гръб. Разкопча блузата и сутиена ми и оголи малките ми щръкнали гърди, които тъкмо бяха „разцъфнали“. Вперил очи в тях (не в лицето ми), той сграбчи краката ми, разтвори ги и постави глезените ми на раменете си.

После отново се зае пламенно със задачата си и признавам, когато свърши, посрещнах с удоволствие прилива на енергия. Не беше много (та той практически вече работеше за Ада), но аз имах нужда от нея. Саймън излезе от мен и аз седнах, умерено задоволена от новата енергия, не от физическия контакт. Честно казано, не направих кой знае какво — само си стоях, но той ме гледаше сякаш бяхме минали през цялата Кама Сутра.

— Определено си заслужаваше да приема непохватната сукуба — каза той доволно и вдигна панталона си.

Искаше ми се да му кажа първо да се запознае с Тоуни, после да си прави заключения, но вместо това само се усмихнах. Знаех кога да си държа устата затворена.

Глава 11

Не получих много енергия от Саймън, но, също като другите пъти след нов прием на енергия, сънувах съня.

Той се разви по същия начин. Започна с миене на чинии, после другото ми Аз погледна към дневната и се усмихна на момиченцето. След още няколко мига другото ми Аз се върна към чиниите. Изкрещях й без звук да се обърне. Не можех да се наситя на момичето. Исках да я пия с очи. Можех да я гледам цяла вечност, да попивам дългите й мигли и нежните й къдри.

После, сякаш ме чу, другото ми Аз се обърна към стаята. Момичето го нямаше. Другото ми Аз извади ръце от водата и точно тогава се чу тупване и трясък. Последва звук на плач и аз се събудих.