Сънят на сукубата

— Линиите на двете ти ръце са еднакви. Линията на сърцето е в горната част на дланта, което значи, че си емоционална и страстна. И тук никакви изненади. Но линията е раздробена на милиони парченца. Накъсана и начупена. — Той докосна лявата ми ръка. — Родена си да страдаш. — Докосна дясната ми ръка. — И това ще се повтаря отново и отново. Ти не учиш. Ти не се променяш.

— Ако съм родена да страдам, каква е връзката с ученето и промяната? Това не е ли предопределено? — Не ми хареса неодобрителната нотка в гласа му, сякаш бях виновна, че дланите ми са такива.

— Не започвай — каза той. — Не съм философ и не искам да влизам в спор какво е предопределено и какво можеш да промениш с волята си. А и гледането на ръка е пълна глупост.

— Да — казах сухо. — И аз така знам.

За моя изненада Данте ме прегърна и ме придърпа по-близо в нещо като прегръдка.

— Внимавай, сукубо. Забъркала си се в много опасни неща. На всички фронтове. И аз не искам да страдаш.

Не се дръпнах и отпуснах глава на гърдите му.

— Кога стана толкова мил? Още ли се опитваш да ме вкараш в леглото си?

— Винаги ще се опитвам да те вкарам в леглото си — и той ме целуна по челото, по носа и после по устните. — Но те харесвам. Просто внимавай.

След това се прибрах с колата вкъщи, малко изненадана от необичайното държание на Данте. Мислех си за него и пристигнах в Куин Ан, без да усетя. Нито Винсент, нито ангелите бяха в апартамента ми и реших да отскоча до книжарницата. Днес имах почивен ден, но знаех, че работата е много и все можех да помогна с нещо. Трябваше да се разсея.

Точно преди да затворим, Сет се обади на мобилния ми и попита дали мога да го взема от къщата на брат му. С Тери били на кино. Тъй като обаче Сет беше оставил колата си в Куин Ан, а Тери го беше взел от тях, сега някой трябваше да го върне. Довърших каквото бях започнала в офиса и си тръгнах.

Когато пристигнах, Тери и Андрея ме посрещнаха топло и ми напомниха отново за коледната вечеря, макар да бях обещала да отида преди много време. Те гледаха на връзката ни със Сет като на нетрайно и крехко нещо (каквото си и беше) и се чувстваха задължени да направят каквото могат, за да я запазят. Както винаги, момичетата много ми се зарадваха и ме затрупаха с въпроси и приказки.

Всички, с изключение на Кайла. Очевидно й бяха разрешили да остане до късно. Всъщност мълчанието й не беше изненадващо. С изключение на неочаквания ни разговор онази вечер, тя почти никога не говореше. Обикновено обаче идваше заедно с другите момичета да ме поздрави. Тази вечер тя остана на дивана и ме наблюдаваше сериозно. Когато Сет стана да си ходи, се откъснах от момичетата и отидох при Кайла.

— Здрасти — казах и седнах до нея. — Как…?

Не я бях докоснала, но Кайла се дръпна от мен, сякаш я опарих. Тръгна назад, смъкна се от дивана и изчезна от стаята. Чухме малките й крачета по стълбите, докато бягаше към стаята си.

Изненадано погледнах другите.

— Какво направих?

— Нямам представа — каза озадачена Андрея. — Беше добре цяла вечер.

— Нещо я е прихванало — каза Тери. — С децата никога не се знае. Особено с момичетата. — Той разбърка косата на Кендъл и тя изпищя.

Всички бързо забравиха за Кайла и продължиха да се сбогуват със Сет и мен. Аз обаче им отговарях с половин уста. Кайла винаги се радваше да ме види, а последния път ми засвидетелства специално доверие. Този вечер ме беше погледнала с ужас. Защо? Просто не беше в настроение? Или у мен имаше нещо на някакво друго ниво, което не можех да забележа?

Точно преди да тръгнем, попитах дали мога да кажа на Кайла довиждане и да поговоря с нея. Качих се горе и я открих свита на кълбо в ъгъла на леглото, стиснала еднорога. Очите й се разшириха от ужас, когато ме видя, и аз спрях до вратата.

— Здрасти — казах. — Добре ли си?

Тя не отговори, само ококори още повече очи.

— Няма да идвам по-близо. Обещавам. Но, моля те… кажи ми. Какво виждаш? Защо се страхуваш от мен?

За миг реших, че няма да ми отговори. После, най-накрая, тя промълви толкова тихо, че едва я чух.

— Ти си лоша — прошепна тя. — Защо си толкова лоша?

Не това очаквах. Мислех, че ще ми каже, че нещо зловещо виси над главата ми. Нещо в думите на Кайла накара стомаха ми да се свие. Знаех, че съм лоша, това беше част от значението на „слуга на Ада“. Живеех ден за ден с неизменното задължение да съблазнявам и покварявам мъже. Някак си обаче, когато малката каза, че съм „лоша“, това ми се стори най-жестоката и скверна обида. Без да й кажа каквото и да е друго, тръгнах надолу по стълбите.

Докато карах Сет към къщи, му разказах последните новини за ангелите и липсата, на какъвто и да е напредък.

— Някакво създание те преследва, а ти си решила да отидеш на работа? — прозвуча едновременно развеселен и ядосан. — Можеше да дойдеш на кино с мен.

— О! — Почувствах се глупаво. — Не исках да прекъсвам братската ви среща.

— И — добави той — си забравила.

— Теб никога не те забравям — отсякох, — но нещо се разсеях.

— Странно как това извинение не минава, когато ролите ни са разменени…