Сънят на сукубата

— Какво искаш да кажеш?

— Работех с един имп, докато живеех в Далас. Ракел. Тя сключи сделка с един мъж. Той беше побеснял, че жена му го напуснала, защото бил стерилен. Не можел да има деца. — Хю красноречиво описа ситуацията като посочи към долната част на тялото си.

— Знам какво значи „стерилен“, господин Магьосник. Продължавай.

— Та той продаде душата си при условие, че и бившата му също няма да може да има деца. Беше огорчен и очевидно е искал справедливост. Искаше да я накаже така, както тя наказа него. И той продаде душата си, а ние, от своя страна, изпратихме някакво възпаление, което напълно унищожи фалопиевите тръби и утробата й. Не знам. Женски работи. — Трябваше да направя усилие да не завъртя очи. Хю може и да се преструваше, че не разбира от „женски работи“, но през годините на поквара беше учил медицина. Знаеше повече за тези неща и от мен.

— Гадно — казах. — Но уместно от мъжка гледна точка, предполагам.

— Да. Въпросът трябваше да е решен, но нещо се обърка. Или по-скоро, не се обърка. Яйчниците й още работели и тя произвеждала яйцеклетки, макар и да не можела да износи бебе. Тя и новият й съпруг намерили сурогатна майка. Жената дала яйцеклетки, смесили ги с коктейла на мъжлето и сурогатната майка износила бебето. Бум!

— Жената все пак имала дете. — Замислих се. — Леле. Адът победен от науката. Философите от епохата на Просвещението били прави.

Хю се засмя на шегата ми.

— Беше глупаво. Някой, тоест Ракел, трябваше да се сети за този вариант, когато избра да направи дамата стерилна чрез инфекция. Ракел прецака работата. Мъжът отнесе случая си за преразглеждане в Ада и си върна душата заради нарушение на договора.

— Олеле — казах. — Явно е минало добре. Какво прави днес Ракел?

Той се намръщи.

— Мисля, че за нас ще е по-добре да не знаем.

Съгласна бях.

— Но какво общо има това с мен? Такива неща се случват рядко.

— Ами случват се по-често, отколкото си мислиш. В повечето случаи продавачът дори не забелязва, че нещо се е объркало. Но ако дяволът или някой друг овластен научи, съм виждал как преобръщат Рая и Земята, говоря буквално, за да поправят стореното.

— Значи намекваш, че Нифон е тук и играе нечестните си игрички с Тоуни, защото е прецакал нещо при моята покупка?

Хю разпери ръце.

— Нямам представа. Знам само, че ако някой имп се появи и е толкова настоятелен, колкото Нифон, то със сигурност става нещо голямо. Може да не е като ситуацията с Ракел, може да не е нарушение на договора, но има нещо.

— Договорът ми отдавна е изпълнен — промърморих аз. — Всички, които засягаше, вече са мъртви. И да е имало проблем, трябвало е отдавна да го открия.

— Както казах, нямам представа. Може би прибързвам със заключенията.

— Би ли проверил? Можеш ли да погледнеш договора ми?

— Не — отговори Хю още преди да съм задала въпроса си. — Категорично не.

— Но ако е имало някакво условие, за което не съм знаела…

— Да не мислиш, че мога да вляза в архивите на Ада и да извадя договор, с който нямам нищо общо? — възкликна той. — Мамка му. Ако ме хванат, онова, което направиха с Ракел, ще ми изглежда като повишение.

— Но…

— Не — каза отново той, гласът му беше като камък. — Няма да го обсъждаме повече. Обичам те, скъпа, и ти го знаеш. Чувствам те като сестра и бих направил почти всичко за теб, но не и това. Съжалявам. — Впих поглед в него. И той впи поглед в мен. — Виж, искаш ли един съвет? Отърви се от Нифон. И от Тоуни, ако можеш. Разобличи ги, ако наистина плетат някаква интрига, и Джером ще поеме нещата.

— Джером дори не е тук! По дяволите! Защо ти да не ми помогнеш? Много бързо се намеси в любовния ми живот онази вечер със Сет.

Хю присви очи.

— Това може би беше най-хубавото нещо, което някога съм правил за теб.

— Да не си луд? Сега постоянно мрънка за това, притеснява се, че ще ме нарани и че ще ме направи нещастна.

— Добре — сопна ми се Хю. — Така трябва.

Хвърлих боклука върху подноса и се изправих.

— Довиждане. Благодаря за… хм, няма за какво да ти благодаря.

Хю ме последва до кофата за боклук.

— Държиш се глупаво. Говоря за всичко, което се случва.

— Никога не бих се отнесла с теб по начина, по който ти се отнасяш с мен — казах и изхвърлих подноса си. — Аз съм ти приятел.

— Приятелството няма нищо общо.

— Приятелството има много общо с всичко.

Той постави подноса върху купчината подноси и погледна часовника си.

— Виж, трябва да вървя. Съжалявам, не мога да ти помогна. Ще се видим ли у Питър? — Питър само чакаше да се появи повод за празнуване. Беше организирал коледна вечеря, колкото и странно да беше.

— Не. Ще бъда със Сет. Освен ако не скъса с мен, заради прекрасния ти съвет.

Хю захапа устната си, за да не каже нещо, което вероятно не беше никак ласкателно. Поклати глава, обърна се и си тръгна.

Глава 20

Не очаквах, че Данте ще се обади толкова скоро. Беше казал, че талисманът срещу Никта не е проста работа и бях предположила, че ще мине доста време, ако изобщо успееше да го направи. Мнението на Хю по въпроса само беше засилил нарастващия ми скептицизъм относно уменията на Данте.