Сънят на сукубата

Отново нямаше никого, когато влязохме в апартамента ми. Оставих палтото си и талисмана на Данте в спалнята и отидох да седна на дивана при Сет.

— Мразя да чакам — казах му. — Защо все така се случва? В живота ми настъпва някаква голяма свръхестествена криза, а аз трябва да стоя мирно и да се чувствам безполезна. Винаги завися от някого другиго.

— Не е вярно — каза той, преплитайки пръсти с моите. — Ти си прекрасна и способна, но не можеш да правиш всичко.

— Иска ми се да можех да правя и друго, освен да се трансформирам и да изглеждам добре. Иска ми се да можех… не знам. Да изстрелвам лазерни лъчи от пръстите си или нещо такова.

— Това би ли спряло Никта?

— Не, но щеше да е много яко.

— Аз пък винаги съм искал да владея студа.

— Леда?

— Да. — Сет театрално махна към масата за кафе — ако ще говорим за сили на супергерой. Ако владеех студа, можех да махна с ръка и изведнъж цялото това щеше да се покрие с лед.

— Не със студ?

— Същото е.

— И как владеенето на студа или леда щеше да помогне в борбата с престъпността?

— Е, не знам как точно. Но би било страхотно.

Засмях се и се сгуших до Сет, вече поуспокоена. Така вече можех да чакам.

— Гладен ли си? — попитах. — Ясмин и Винсент си играха на „Велики готвачи“ в апартамента ми.

Отидохме в кухнята и открихме, че е заредена с повече храна, отколкото съм имала, откакто се нанесох. Отвих една чиния — вътре имаше парчета прясно опечен сладкиш с маслено тесто. Сет посочи хладилника.

— Ако вътре има ягоди, значи Бог съществува.

Отворих вратата и надникнах.

— Приготви се за религиозно изживяване — казах му и извадих купа с нарязани и посипани със захар ягоди. С другата ръка извадих голяма купа, покрита с фолио. — И домашна бита сметана.

— Алелуя! — каза той.

Отрупахме чиниите с парчета сладкиш и ягоди и изведнъж съществата от сънищата ми се сториха откровено смешни. Махнах фолиото от битата сметана и Сет бързо пъхна пръст в купата.

— Дивак — скарах му се аз.

— Божествено — отвърна ми той и облиза сметаната.

Пъхна отново пръст в купата и ми предложи да го оближа.

Наведох се и прокарах език по върха му. Сладост изпълни устата ми.

— Ммм — казах, затваряйки очи.

— Ммм — каза Сет.

Отворих очи.

— За сметаната ли говориш?

— Не точно.

— За това ли говориш?

Все още имаше сметана по пръста му. Аз го поех в уста и го засмуках нежно, обирайки остатъците от сметана и погалвайки кожата му с език. Когато приключих, той изпусна въздуха си.

— Благодаря за почистването.

— Чистотата ни приближава до Бог, така казват.

— Май остана малко сметана — отвърна ми той.

— Наистина? — попитах. — Къде?

Той загреба още сметана от купата.

— Ето тук.

Облизах и нея, смучейки и целувайки всичките му пръсти, не само виновника. Накрая обърнах ръката му и я целунах отгоре.

— Готово. Блести от чистота.

Сет поклати глава.

— О, не.

— Какво?

— Сега има по теб.

— Така ли? Къде?

Той взе още сметана и изцапа устните, брадичката и врата ми.

— Навсякъде — каза той.

Преди да успея да отговоря, устата му беше на врата ми, ближеше и целуваше толкова чувствено, колкото аз пръстите му. Беше толкова еротично, че се изненадах. А такива неща рядко се случваха точно на мен. Инстинктивно приближих тяло до неговото, устните му не спираха да се движат. Усещах как езикът му, топъл и изненадващо умел, обира всяка капка сметана по гърлото ми, после се плъзна по брадичката и спря на устните ми.

Целунахме се страстно, десертът (и добрите обноски) беше забравен на мига. Усетих как устните му идеално паснаха върху моите. Бях опряла гръб на плота и Сет притисна тяло към моето, беше ме хванал в капан. Когато най-накрая прекъснах целувката, едва можех да дишам.

— Леле — казах, с широко отворени очи. — Ето затова не готвя. Така стават белите.

Сет, все още притиснат към мен, погледна наляво и после надясно. От огнения, див поглед в очите му, ме побиха тръпки.

— Не виждам никакви бели.

— Още няма — признах, — но знаеш какво ще се случи.

Той сви рамене.

— Да. Но в момента нищо лошо не се е случило.

— Ще се случи ако… мммпф.

Сет ме целуна отново и този път ръцете му обвиха талията ми и ме придърпаха още по-близо. Аз също го прегърнах през врата и вдигнах нагоре глава, за да получа повече от целувката. Беше секси, беше опасно, беше невероятно и не можех да се наситя. Знаех обаче, че много бързо трябва да се наситя. Тъкмо се зачудих как да спра, когато Сет се дръпна.

— Ха — подразних го. — Явно се осъзна.

Сет се усмихна и сърцето ми запрепуска, отбелязвайки контраста между животинското желание и типичното спокойно изражение на лицето му.

— Не съм — каза той. — Да видим докъде можем да стигнем.

— Вече знаем — изтъкнах. — Проверявали сме.

Това не беше съвсем вярно. Досега не бяхме засичали или нещо такова, но бяхме придобили усет колко дълга и колко дълбока трябва да е една целувка и кога трябва да я прекъснем.

Той поклати глава.

— Не говоря за целувките. А за това.