Сънят на сукубата

— Ще изчакам ангелите — казах. — Ако успея да съхраня енергията си, няма да има проблеми. Не намеря ли Картър и приятелите му за ден-два, ще потърся Грейс и Хироко.

— Мога да му се обадя, ако е наложително — каза Хю.

Усмихнах се на неспокойната нотка гласа му.

— Да, но са те инструктирали да не го притесняваш, каквото и да се случи, нали?

Импът кимна.

— Няма проблеми. Ще изчакам ангелите. Ако се наложи да отида при Грейс и Хироко, те ще решат дали си заслужава да обезпокоим Джером. Искам да кажа… има доказателства, но ако грешим и се окаже, че не е нещо сериозно, Джером ще побеснее, че сме го притеснили заради твърденията на двама смъртни.

— Ще е бесен на всички ни.

— Да. — Безцелно пробивах дупки в сандвича си с клечката за зъби, с която беше сглобен.

— Страх ли те е? — попита Хю. — От Никта?

— Да. Страх ме е. Не ми харесва, че нещо влиза в сънищата ми. Най-вече не и нещо толкова силно. Онзи мъж, Данте, ще се опита да ми направи талисман или нещо такова, за да ме предпази от нея.

Хю изпръхтя.

— Никой смъртен не може да направи такова нещо.

— Той е магьосник. Каза, че може.

— Скъпа, Никта е шибано божество… не, тя е повече от това. Тя е хипербожество. Сила на вселената, която е участвала в сътворението. Силата й е отслабнала с времето, да, но някакъв дрогиран психясал шарлатанин не може да направи достатъчно силен талисман, за да я отблъсне. Има може би не повече от шепа хора на този свят, които биха могли, а такава огромна сила… — Хю поклати глава. — Не знам. Предвид това, което ми каза, не го виждам.

И аз имах съмнения относно Данте, но засега успявах да ги избутам настрана и се надявах на най-доброто. Когато Хю го каза обаче, всичките ми опасения се върнаха.

— Мамка му! — изругах.

Замълчахме и задъвкахме сандвичите си. Навън заваля и гладни клиенти нахълтаха в заведението да се скрият. Хю се загледа в симпатична брюнетка, която поръчваше, после насочи обратно вниманието си към мен.

— Имаш ли представа кога си заминава Нифон?

Намръщих се.

— Когато Тоуни вземе жертва.

Сега Хю се намръщи.

— Но тя взе жертва, нали така?

— Така ли?

— Не знам. Така каза Саймън. Или поне е помислил, че е взела. Каза, че я е видял да танцува и да блести преди две нощи. Това компенсирало донякъде отвратителния й танц.

Преди две нощи…

— Не… това е невъзможно. Видях я някъде по това време и още не беше спала с никого. Енергията й беше толкова малко, че трябваше пак да я целуна. Сгрешил е.

— Може сиянието да е било от целувката — в гласа на Хю се прокрадна надежда. — С език ли беше?

— Не беше голяма целувка. Нямаше блясък. Само колкото да се закрепи.

— Хм. — Той завъртя леда в диетичната си кола. — Явно Саймън е сгрешил. Мислех, че го бива да забелязва такива неща.

И аз така мислех.

— Хю… може да ти прозвучи странно, но според мен Тоуни само се прави на некадърна.

Той искрено се изненада.

— Защо би го правила, мамка му?

— Не знам. Може би, за да помогне на Нифон. Нещо не се връзва. За втори път чувам, че е спала с някого, а малко след това я виждам почти без енергия. Няма начин да я изразходва толкова бързо.

— Може би има твоя проблем.

— Аз имам много проблеми.

— Проблемът ти с Никта. Може би и Тоуни губи енергията си.

Леле. Интересна идея. И защо не? Ако Никта тормозеше една сукуба, защо не и втора? И това би обяснило защо Тоуни толкова бързо губеше енергията си. Освен ако…

— Ако Никта отнема енергията й, това значи, че тя всъщност е получила енергия. Тоуни обаче продължава да твърди, че не е правила секс.

— Хм. Слуга на Ада да лъже?! От къде на къде?

— Да, но защо? Нифон рискува да навлече и на двама им една камара неприятности, ако Джером или някой друг разбере. Рискува прекалено много, само за да стои тук и да ме дразни. А ако Адът реши, че Тоуни не си върши работата, ще я привикат.

Хю ме изгледа странно.

— Какво? — попитах. — Защо ме гледаш така?

— Не си прочела книгата, нали?

— Каква книга?

— Наръчника на сукубата.

— Знаеш, че не съм.

— А ти дори получи съкратеното издание — каза той, малко обиден.

— Хю — изръмжах, — за какво става въпрос?

— Става въпрос, че ти като неин ментор носиш отговорност за действията й. Ако не може да вземе жертва, ще привикат теб.

— Какво? Това е абсурдно.

— Такива са правилата.

— И какво, ще ме пляснат по ръката, че тя се е провалила?

— Да те пляснат по ръката? Защото си сукуба и не си научила друга сукуба как да прави секс? Това е толкова нелепо, че вероятно никога досега не се е случвало. Не знам какво ще направят. Най-малкото ще получиш мъмрене. Ще те прехвърлят на работа при старша сукуба.

— Аз съм старша сукуба.

Той сви рамене.

— Но ако тя лъже…

— Докажи го.

Потърках очи.

— Това е истинска лудост. Защо Нифон ме мрази толкова? Вече купи душата ми, за бога. Какво още може да иска?

Очаквах да пусне някоя остроумна забележка. Вместо това ми отговори с мълчание. Погледнах Хю.

— Какво? Какво има пък сега? — Той многозначително отклони поглед. — Хю!

— Не знам, Джорджина. — Хю рядко се обръщаше към мен с първото ми име. Обикновено бях „скъпа“ или „сладка“. — Понякога сключваме сделки и всичко изглежда наред, но после нещо се обърква.